Воспаление лимфоузлов на шее: причины, лечение и симптомы шейного лимфаденита, что делать если болят, увеличены лимфоузлы

Лимфоузлы – это маленькие фильтры организма. Через них проходит богатая белками жидкость, лимфа, в которую кровь отсеивает опасные для организма микроорганизмы и токсины, а также видоизменившиеся клетки. Располагаясь один за другим, они перепроверяют лимфу, чтобы, пока иммунитет соберет свои силы, патологический процесс не вышел за пределы данной области.

Лимфоузлы же и являются теми органами, которые первыми, сталкиваясь с чем-то потенциально опасным, дают сигнал включить защиту. Сразу же, не дожидаясь ответа своих центральных органов, «консервируют» опасный агент внутри и начинают атаковать его своими силами, одновременно посылая лимфоциты к источнику проблемы. Такой штурм и вызывает увеличение лимфоузлов.

То есть, лимфаденит – а именно так называется достижение ими размеров, когда они визуализируются или могут быть прощупаны – почти всегда означает, что в месте, откуда собирают лимфу эти образования, имеется проблема. Названием этого недуга может быть как ОРВИ, так и воспаление в области зубочелюстной системы, и даже онкозаболевание – причину способен выяснить только врач.

Поэтому, заметив один или некоторое число воспаленных шейных лимфоузлов, причины этого нужно искать не самостоятельно, а в тесном сотрудничестве с медицинскими работниками.

Болят лимфоузлы на шее — вероятные причины

Шейный лимфаденит у взрослых является организменным ответом на попавший в него инфекционный агент: вирус, грибок или бактерию. При этом последняя может быть:

  • неспецифической : стафилококки, протей, клостридии, синегнойная палочка, стафилококки;
  • специфической : микобактерия туберкулеза, возбудитель сифилиса, гонококк, бруцелла, гриб актиномицет, бактерия, вызывающая туляремию.

У детей 1-3 лет лимфаденит часто сопровождает такие патологии, как ОРВИ, краснуха, скарлатина, инфекционный мононуклеоз. Он может возникнуть при «знакомстве» с туберкулезной палочкой, не обязательно при болезни, а при прививке БЦЖ. В младшем школьном возрасте воспаляются лимфоузлы при лакунарной ангине, когда на миндалинах обнаруживаются гнойники.

Увеличение большого количества лимфоузлов могут сопровождать такие редкие заболевания, как гистиоплазмоз или кокцидиомикоз.

До трех лет, а потом в 6 – 10 лет увеличение большого количества лимфоузлов при отсутствии симптомов заболевания может явиться симптомом физиологического явления под названием «лимфатизм», если:

  • отмечается быстрый рост ребенка,
  • если в его пище преобладают животные белки.

Лечения этого вида шейного лимфаденита не нужно, но наблюдение педиатра здесь обязательно: это не обязательно лимфатизм, а проявление гиперчувствительности. Если в дополнение к лимфаденопатии сильно увеличится вилочковая железа (это такой же орган иммунной системы, как и лимфоузлы), это – опасный сигнал.

Классификация

У людей любого возраста лимфаденит делится на:

  • Острый , вызванным высокозаразной флорой или появившимся при ранении непосредственно лимфатического узла.
  • Хронический , который развивается при проникновении в узел слабовирулентной микрофлоры, при недолеченности острого процесса. Хроническое течение сразу же приобретают специфические процессы: туберкулезный, бруцеллезный, сифилитический.

По характеру протекающего внутри лимфоузла процесса, лимфаденит бывает:

  • Катаральным . Эта стадия характерна для начинающегося инфекционного заболевания. Здесь отмечается пропитывание лимфоузла плазмой крови.
  • Гиперпластическим , возникающим в поздней стадии процесса. Лимфоузел растет за счет обильного размножения в нем иммунных клеток.
  • Гнойным . Он развивается только при бактериальном процессе, когда лимфоузел наполняется большим количеством гноеродной микрофлоры, или произошло ранение лимфоузла инфицированным материалом. При заполнении большим количеством гноя, последний может пропитать и окружающие узел ткани. И если организм не решит это покрыть капсулой, то гной может «расползаться» по всей шее (флегмона), если же очаг гноя будет окружен капсулой, то может развиться абсцесс.

Признаки шейной лимфаденопатии

О том, что произошло воспаление лимфоузлов на шее, говорят такие симптомы:

  • В месте, где болит шея, можно нащупать «горошинку» мягкоэластичных свойств, подвижную относительно вышележащей кожи и расположенных рядом мышц. При выраженном воспалении определяется уже не «горошинка», а образование диаметром до 5 см (реже – более крупное), которое видно уже невооруженным глазом. Это – воспаление на шее лимфоузлов, и лечение у него – противовоспалительное. Если подобная структура плотная, ее контуры нечеткие, бугристые, ее не сдвинешь в сторону, это может быть лимфоузел, но содержащий в себе аномальные клетки. Это имеет название лимфаденопатия.
  • Структура болезненна
  • Становится больно при прохождении пищи в месте увеличенного лимфоузла.
  • Над болезненным «шариком» может быть покраснение кожи.
  • Развиваются также симптомы со стороны всего организма: слабость, субфебрильная температура 37,2 – 37,6°C, утомляемость, нерезкая головная боль.

Зачастую таким симптомам предшествуют признаки того инфекционного процесса, который послужил пусковым фактором шейного лимфаденита. Это – боль в горле при ОРЗ, высыпания при кори и краснухе, высокая температура при скарлатине или лакунарной ангине, интенсивная боль в челюсти с изменением общего состояния – при флегмоне ее мягких тканей или остеомиелите, так далее.

Признаки лимфаденопатии у детей

О воспалении лимфоузлов на шее у ребенка. Если подобное состояние вызывается вялотекущим воспалением области головы и шеи, или иммунная система недостаточно сильна, чтобы быстро побороть инфекцию, возникает шейный лимфаденит хронического характера. Он проявляется только случайно обнаруживаемыми увеличенными лимфоузлами, ощупывать которые почти не больно. При этом самочувствие малыша хорошее, температура не повышена.

Если же лимфаденит развивается вследствие острого – бактериального или вирусного – процесса, локализованного в ротовой полости, мягких тканях головы или шеи, обнаруживается следующая симптоматика:

  • резкий подъем температуры до высоких цифр;
  • отек шеи;
  • отказ от еды. Старшие дети говорят, показывая на область шеи, что стало трудно даже пить;
  • нарушение сна;
  • может развиваться тошнота, вялость, слабость у младенцев.

Алгоритм действий при обнаружении одного/нескольких увеличенных лимфоузлов на шее

Если вы ощутили (или Вам пожаловался ребенок) локальную боль в районе шеи или под челюстью:

  • Осмотрите эту область. Там можно обнаружить травму мягких тканей или гнойник.
  • Аккуратно, двумя пальцами прощупайте и «покатайте» ткани в болезненной области: при лимфадените вы почувствуете «шарик». Если это миозит, никакого локального образования прощупываться не будет.
  • Если вы нащупали «шарик», отметьте для себя такие факты: болезненность при нажатии, смещаемость этого образования относительно кожи сверху и мускулов по бокам, кожную температуру над ним.
  • Если лимфоузлы небольшие, безболезненные, «катаются» пальцами, их много сразу, это говорит о патологиях иммунитета. Консультант, который поможет Вам разобраться с патологией – инфекционист.
  • Неровный контур, прощупываемые «бугры», плохая подвижность образования и его безболезненность – серьезные признаки. Вам нужно посетить онколога, который назначит нужные обследования.
  • Если речь – о гнойном процессе самого лимфоузла, он может стать сильно болезненным и горячим. Ваш специалист – хирург.
  • Для воспалительных патологий горла, полости рта и шеи будут характерны усиление боли при пальпации, легкая «перекатываемость» под пальцами. Здесь Вам нужно посетить ЛОР-врача, терапевта (для детей – педиатра), иногда – стоматолога.
  • Следующий пункт «программы» – самоосмотр. Вам нужно посмотреть на свои зубы, десна и горло в зеркало, чтобы слизистые были чистые, без налетов и гнойников, а зубы – без признаков повреждения. Также нужно осмотреть мягкие ткани лица и шеи – на предмет гнойников, повреждений, плотных болезненных участков. Если что-либо из этого присутствует, значит, вероятнее всего, вы нашли причину лимфаденита. Осталось обратиться к соответствующему специалисту и пройти лечение.
  • Лимфоузлы четко разделены на группы не просто: каждый собирает лимфу от установленной области головы и шеи, поэтому можно найти очаг инфекции или атипичных клеток. Но есть и «но»: при выраженном воспалительном процессе, а также системных (они поражают сразу многие органы) заболеваниях или поражениях иммунной системы поражаются сразу несколько групп, что значительно затрудняет диагностику.

    Определяем локализацию болезни по увеличенному узлу

    Где воспален лимфоузелКонсистенция, болезненность, подвижностьВозможное заболевание
    Под челюстьюБолезненный, подвижный, мягкийОРВИ, корь, ангина, воспаление подъязычной или поднижнечелюстной слюнных желез, глубокий кариес, пародонтит, паратонзиллярный абсцесс
    Бугристый, спаян с кожным покровом, безболезненОнкологическое заболевание рта, челюсти или слюнных желез
    Около ухаКатается под пальцами, болезнен, мягкоэластиченОтит, фурункул или карбункул, расположенные в височной области, воспаление мягких тканей мочки уха, в том числе, связанные с пирсингом
    Безболезнен, спаянОнкологические заболевание кожи височной или околоушной области, ушной раковины
    Увеличены шейные лимфоузлы сзадиПодвижен, болезненКарбункул, фурункул, флегмона в области затылка, стригущий лишай или другие грибковые болезни в этой области
    Безболезнен, бугрист, срощен с кожейНеопластический процесс в затылочной части
    Позади снизу от ухаКатается, болезненОтит, мастоидит, гнойный процесс кожи в этой области
    Безболезнен, неподвиженРак кожи или метастазы в этой области
    Прощупываются лимфоузлы на шее спередиМягкоэластичный, болезнен при надавливанииГнойники на подбородке, герпес, стоматит, пульпит, нагноившиеся кисты корней зубов, воспалительные процессы десен, остеомиелит нижней челюсти, воспаление ткани щитовидной железы, туберкулез
    Спаян, бугрист, безболезненОпухоль губы, полости рта, нижней челюсти, щитовидной железы
    Увеличено большое количество лимфоузлов – но только на шееГоворит о выраженном воспалении:
    • мягких тканей головы или шеи;
    • нагноившейся поднадкостничной гематомы (если имела место травма головы);
    • уха;
    • костей черепа (например, остеомиелите челюсти);
    • слюнных желез,
    • воздухоносных пазух черепа;
    • нагноении кист корней зубов;
    • ангине;
    • токсоплазмозе;
    • щитовидной железы;
    • а также лимфогранулематозе, но для него характерно рецидивирование лимфаденита.
    Много лимфоузлов одновременно, и не только на шееХарактерно для бруцеллеза, инфекционного мононуклеоза, системных процессов типа красной волчанки, субсепсиса Висслера-Фанкони, ретикулогистиоцитоза, ВИЧ.

    Увеличенный лимфоузел после реконвалесценции ОРЗ или пролеченного гнойного заболевания полости рта не требует паники, но наблюдения, так как обычно является признаком борьбы организма с инфекцией, и должен исчезнуть за неделю. Если подобного не произошло, обращайтесь к врачу, лечившему вас. Он подскажет, как лечить шейный лимаденит.

    Этого нельзя сказать о прошедшей лечение опухоли. Тут, даже если с момента операции, химиотерапии или лучевого лечения прошло уже много лет, нужно срочно посетить онколога.

    Диагностика и лечение

    Как уже говорилось выше, лимфаденопатия является не самостоятельным заболеванием, а реакцией организма на какой-то инфекционный процесс. Поэтому для того, чтобы назначить правильное его лечение, нужно установить причину, почему болят лимфоузлы на шее. Для этого нужно, чтобы человека осмотрел терапевт (если заболевание у ребенка, то педиатр), который направит к отоларингологу, стоматологу, дерматологу, онкологу, инфекционисту или гематологу. Эти узкие специалисты назначат анализы, помогающие уточнить диагноз. Это может быть:

    • общий анализ крови;
    • УЗИ лимфоузла;
    • ПЦР-исследование крови на предмет генома различных вирусов и бактерий;
    • биопсия лимфоузла;
    • стернальная пункция.

    Лечение лимфаденита зависит от того, чем была вызвана патология:

    • Грибковые заболевания кожи и волос головы лечатся местными, реже – системными протитвогрибковыми препаратами. Так, применяются крема «Кетоконазол» или «Клотримазол».
    • Противогрибковыми антибиотиками лечится и лимфаденит, вызванный молочницей полости рта, только этом случае «Дифлюкан», «Клотримазол» или «Вориконазол» принимаются в виде таблеток или инъекций.
    • Если лимфаденит вызван заболеваниями зубов, необходимо лечение у стоматолога, который произведет санацию патологических очагов. Дополнить терапию можно с помощью физиотерапевтических методов: УВЧ, гальванизации, лазеротерапии.
    • В случае, если лимфаденит был вызван бактериальной флорой, в том числе и специфической, воспаление лимфоузлов на шее будет лечиться антибиотиками (правильные препараты может подобрать только врач). Так лечится лимфаденит при ангине, остеомиелите, карбункуле, нагноении кист корней зубов, роже, эндофтальмите, фурункулезе, гнойном отите и других бактериальных патологиях. Оно показано и если отмечается нагноение лимфоузла. При развитии таких осложнений, как абсцесс или аденофлегмона, в дополнение антибактериальному, требуется хирургическое лечение.
    • Инфекционные вирусные болезни (скарлатина, корь, краснуха), вызвавшие шейный лимфаденит, не подвергаются специфической терапии.
    • Когда лимфаденопатия была вызвана инфекционным мононуклеозом, назначаются препараты интерферонов: «Виферон», «Циклоферон», проводится курсовое введение специфических иммуноглобулинов в возрастной дозе.
    • При герпетической инфекции, ставшей причиной воспаления лимфатических узлов, назначается таблетированный препарат «Ацикловир».
    • Если этиологическим фактором увеличения лимфоузлов стало онкологическое заболевание, только онколог сможет выбрать адекватную тактику его лечения: будет ли это только лишь удаление очага атипии, или необходимо проводить лучевую, или химиотерапию.
    • Системные заболевания лечит ревматолог. Он подберет сочетание препаратов, которые будут подавлять аномальную активность иммунной системы.

    Прогревать увеличенные лимфоузлы, рисовать на них йодную «сеточку», массировать их запрещается: организм специально «законсервировал» опасные агенты внутри себя, а так можно их разнести по всему организму. Совместно с врачом установите причину патологии, устраните ее и выздоравливайте!

    Кръвен тест за туморни маркери: всички видове по региони, норми, препоръки

    Най-важният проблем за много пациенти с рак е ранното откриване на рак. Както показва практиката, колкото по-рано беше открит злокачествен тумор, толкова по-голям е шансът за възстановяване. Днес ще ви разкажем подробно какво показва кръвните изследвания за туморни маркери? Какво трябва да направите, за да получите най-верния резултат и да се обадите на основните правила за кръводаряване. Какви са туморни маркери?

    Какви са туморни маркери?

    Комплектите са протеини и други продукти с жизнена активност на тумора, които възникват в резултат на образуването на рак и тумори в различни части на тъканта. Всъщност, туморните маркери се намират в тялото на здрав човек, въпреки че нивото им винаги се променя в определен здрав диапазон.

    Но тук е необходимо да се подчертае, че тя е в здрав човек, тъй като се случва, че нивото на тези маркери се увеличава с други заболявания или когато е изложено на различни химикали и наркотици.

    Така че този анализ не винаги дава точна точност, че пациентът има рак, а понякога се случва, че анализът е или фалшиво отрицателен, или фалшиво положителен. Но в момента – това е единственият метод, който се използва за диагностициране на тумори в ранните етапи.

    Как анализа определя къде е фокусът? Ще се опитаме да обясним по-ясно. Както вероятно знаете, всички ракови злокачествени или доброкачествени тумори могат да бъдат разположени на почти всяка тъкан: кожа, мозък, панкреас и т.н.

    Мутацията на клетките на всеки от типовете тъкани води до своя собствен тумор. Този тумор започва да расте и освобождава определени хормони и туморни маркери в кръвта, както и отпадъчни продукти. От състава на тези продукти, лабораторни лекари и могат да разберат къде се е появил ракът.

    Самият тумор освобождава няколко вещества:

    1. антигени
    2. Ензими, които се получават в резултат на растежа и активността на раковите тъкани
    3. Плазмени протеини и продукти на разграждане на ракови клетки, както и други близки клетки.

    Наличието на всички тези антигени и ще покаже наличието на тумор в тялото.

    Какво показва анализът?

    Има малко минус във факта, че не всички маркери откриват рак на ранен етап. И основно, този анализ се използва за наблюдение и проследяване на курса на лечение за самата болест. Така че лекарите могат да разберат дали туморът расте или не, дали има или не метастази, а след лечение те наблюдават състоянието на целия организъм и виждат, че звярът не се връща.

    ЗАБЕЛЕЖКА! Разбира се, има точни маркери, които могат да открият рак дори на 1 и 2-ри етап, но не са толкова много от тях.

    Обикновено, когато преминавате тестове, лекарят предписва няколко туморни маркери наведнъж. Факт е, че няколко индикатора на антигени могат да показват едно заболяване наведнъж, точно както един маркер може да се различава от раковите тъкани на различни органи.

    • Основният е туморен маркер, който е много чувствителен и може да открие тумор в ранните етапи, но може да принадлежи към различни тъкани.
    • Вторичен – маркер с ниска чувствителност, но по-тясна специализация. Обикновено няколко по-малки маркера се използват заедно с основните маркери за по-точни резултати.

    Онкофетални туморни маркери или протеини, които са предимно в тъканите на ембриона, се използват главно. Те са необходими за нормалното изграждане на вътрешните органи и за растежа на детето в утробата. При възрастни тези протеини трябва да бъдат по-малко.

    Научаваме как правилно даряваме кръвта за туморни маркери

    Туморни маркери или туморни маркери (OM) са химични съединения (обикновено протеинови производни), които показват наличието и растежа на рака. Никакъв туморен маркер не е специфичен за конкретна формация и неговата нормална константна стойност не изключва наличието на туморен процес. Също така, повишената стойност на ОМ не винаги е гаранция, че показва развитието на злокачествен процес. В малки количества ОМ постоянно присъства в кръвта на здрави хора. Броят на туморните маркери може леко да се увеличи с възпаление, развитие на кисти и други структури, с инфекции, с растеж на доброкачествени тумори и дори след обикновена настинка. Следователно само специалист трябва да предпише кръвен тест за туморни маркери.

    По принцип, определянето на концентрацията на туморни маркери се извършва, за да се наблюдава хода на патологията или да се определи ефективността на терапията или операцията. Най-голямата информация е наблюдението на динамиката на нивото на туморен маркер, отколкото нейната единична стойност.

    Определението на растежа на ОМ ни позволява да правим разлика между доброкачественото и злокачествено естество на патологията. Концентрацията на OM ви позволява да идентифицирате промените в развитието на туморния процес шест месеца по-рано, отколкото други методи. Например, намаляването на туморен маркер след началото на химиотерапията или лазерната терапия показва ефективността на избрания метод на лечение, а отсъствието на промени или дори растеж показва имунитета на тумора към избраното лечение и необходимостта от заместването му.

    Около двеста съединения са известни, които са класифицирани като туморни маркери, но само няколко дузини протеини са диагностично интересни.

    Следните туморни маркери имат най-голяма стойност:

    • PSA – скрининг на рак на простатата при ММ;
    • HCG – специфичен диагностичен OM на рак на яйчниците. Назначен съвместно с АФП;
    • AFP или алфа-фетопротеинът се предписва за идентифициране на злокачествени тумори в черния дроб;
    • CA-125 е характерен за рак на яйчниците. CA 125 не се използва за първоначална диагноза;
    • CEA позволява да се определи наличието на онкологичен процес;
    • CA 15-3 – млечна жлеза. Редки ОМ, помагащи за идентифициране на oncoprocess в началните етапи;
    • Тумор М2-РК – характерен за рак на белия дроб, бъбреци, стомашно-чревен тракт;
    • S 100 – рак на кожата;
    • UBC расте с онкология на пикочния мехур. Неговата комбинация с NMP 22 и TPS дава възможност да се идентифицира oncoprocess в началните етапи;
    • CA-242 е панкреатичен маркер. Показателно за съвместното изследване с CA 19-9;
    • Cyfra-21-1 и NSE са предписани за рак на белите дробове;
    • тиреоглобулинът и калцитонинът са показатели за текущите процеси на рак на щитовидната жлеза.

    В допълнение към основните маркери има и още няколко.

    Трябва да се има предвид, че един туморен маркер може да показва различни патологии, обикновено се използва комбинация от OM за по-точно определяне на патологията, например:

    • стомашна онкология – CEA + CA 242;
    • панкреатична онкология – SF 242 + CA 19-9;
    • рак на тестисите – AFP + hCG;
    • чернодробни метастази – CA 19-9 + REA + AFP.

    Показания за изследвания

    Най-информативен и точен анализ на туморни маркери – изследване на състава на кръвта. Дори KLA, което се провежда рутинно по време на медицинско изследване, може да даде подозрение за развитието на рак: това ще бъде показано чрез ESR, повишен брой на белите кръвни клетки, понижение на нивото на хемоглобина. Комбинацията от тези показатели ще изисква по-подробна диагноза.

    Чувствайте се свободни да зададете вашите въпроси на персонала хематолог директно на сайта в коментарите. Ще отговорим. Задайте въпрос >>

    Основният обхват на ОМ:

    • проучвания на хора в риск;
    • мониторинг на хода на рака;
    • контрол на лечението;
    • откриване на рецидиви;
    • прогноза.

    Рисковите групи за рак включват:

    • активни и пасивни пушачи, граждани, които злоупотребяват с алкохол;
    • хора, живеещи в екологично неблагоприятни райони: в големи промишлени мегаполиси, разположени в долните линии на екологичните рейтинги;
    • работници от производството на азбест, нефтодобива, дървообработващата, металургичната, химическата промишленост; работа в прашни работилници;
    • хора, водещи заседнал начин на живот;
    • хора, които имат повишен индекс на телесна маса, практикуват нездравословна храна;
    • дълъг престой на слънце, злоупотреба със солариума;
    • инфекция с канцерогенни инфекции – HPV, хепатит;
    • натоварена наследственост.

    Не забравяйте да гледате видеоклип по тази тема.

    Общо обучение

    Общата подготовка за доставяне на кръвен тест за ОМ не се различава много от стандартната подготовка за вземане на кръвни проби. Следните фактори могат да засегнат верността на резултата:

    • лекарства, взети;
    • храна;
    • физически и психо-емоционален стрес;
    • пушене и пиене на алкохол;
    • фаза на менструалния цикъл;
    • време на деня

    Общи правила за подготовка:

    • Традиционно, кръвта трябва да се дарява в съответствие с човешките биоритми – сутрин, но за туморни маркери това не е от съществено значение: можете да направите анализа по всяко време през деня;
    • преди даряването на кръв, е необходимо да издържите 4 часа пост – през този период също да се въздържате от тютюнопушене;
    • ако приемате някакви лекарства – трябва да се консултирате с Вашия лекар относно ефекта им върху резултата от теста;
    • в навечерието на кръвопролитието е наложително да се въздържим от алкохола;
    • премахване на стреса психо-емоционално и физическо в навечерието на анализа, отказване на обучение;
    • не е необходимо да се дарява кръв един ден след извършените манипулации: например биопсията на простатата влияе върху концентрацията на маркера на PSA тумора. По-добре е да преместите кръвта за седмица.

    Ако анализът за туморни маркери се провежда редовно, е необходимо да се направи в същата лаборатория, тъй като различните лаборатории могат да използват различни тестове на работното място.

    Подготовка за индивидуален OM

    1. Обща и свободна PSA може да се извърши само една седмица след дигитално ректално изследване на простатата, лазерна терапия, трансректален ултразвук, цисто- и колоноскопия и всякакви други директни и странични ефекти върху органа. През седмицата преди да вземете теста, трябва да се въздържате от секс.
    2. CA 72-4, NSE, – ако пациентът е подложен на терапия с дози на биотин над 5 mg / ден, трябва да изчакате 8 часа след прилагането на биотин.
    3. Хромогран А – кръвта се дава само сутрин, на празен стомах 8-14 часа. нощ на гладно (можете да пиете вода). Ако се дава кръв през деня, е необходимо да издържите поне 4 часа, ако храната е лека. Ако пациентът приема някакви лекарства, особено глюкокортикоиди, инхибитори на протонната помпа или блокери на хистамин Н2 рецепторите, е необходимо да се обсъди периодът на тяхното временно оттегляне при специалист.
    4. UBC – няма необходимост от преминаване на туморен маркер в острата фаза на възпалителни процеси или в случай на обостряне на бактериални инфекции на пикочните пътища. Също така, не е необходимо да се провежда тест след цистоскопия и на фона на продължаващата терапия.
    5. CA-125 се приема сутрин на празен стомах, можете да пиете само вода преди раждането. Жените трябва да имат поне 3 дни след менструацията си. По време на бременността, нивото на ОМ също се увеличава физиологично.

    Колко често да приемате

    Туморните маркери се използват главно в комбинация с други диагностични методи за ранно откриване на образованието. Дори след ранна радикална хирургия често се наблюдават рецидиви и метастази. Степента на растеж на нивото на ОМ позволява да се направи заключение за наличието и развитието на патологията. С редовното наблюдение на нивото на ОМ, което е информативно за този тумор, е възможно да се открият метастази дори шест месеца преди визуализацията им.

    Препоръчителни интервали за кръводаряване:

    • през първата година от лечението – веднъж месечно;
    • Втора година от лечението – за 2 месеца;
    • 3-та година на терапията – след 3 месеца.

    Освен това, всеки човек на възраст над 40 години, особено тези, които са изложени на риск, трябва да приеме OM PSA за ранно откриване на рак на простатата.

    Надеждност и надеждност на резултатите

    За съжаление, днес няма нито един ОМ със 100% специфичност по отношение на определен орган, с изключение на PSA. PSA е заслужено считан за скрининг метод за рак на простатата. При сериозно увеличаване на честотата на онкодиагностиката не е необходимо друго потвърждение за ултразвук, CT, биопсия. С умерен излишък от нормата се дава анализ на по-точен свободен PSA.

    На следващото място на точността на диагнозата са HCG, алфа-фетопротеин и СА 125.

    Увеличаването на първите два OMs вероятно показва рак на тестисите, увеличение на СА 125 показва наличието на туморен процес в яйчниците.

    Останалата част от ОМ за скрининг не е подходяща и може да доведе до много противоречива клинична картина. Те обаче са много важни за борбата с болестта. Те се предават за решаване на конкретни диагностични цели. Ние ги изброихме по-горе – контрол на туморния растеж или ремисия, наличието на рецидиви, мониторинг на ефективността на терапия, наблюдение на образуването на метастази. Редовното наблюдение на конкретни ОМ позволява навременното откриване на завръщането на болестта.

    Можете да изброите редица доброкачествени патологии и заболявания, при които има и увеличение на броя на маркерите в кръвта:

    1. Pleurisy, перитонит, адтексит, поликистозна овариална болест и ендометриоза – нивото на СА 125 се увеличава.
    2. Болестта на Crohn, язвен колит, пневмония, туберкулоза – се повишава до 10 ng / ml CEA.
    3. Хроничният панкреатит – CA 125 и CEA се увеличават до 10 ng / ml. Панкреатитът увеличава CA 72-4.
    4. Хронична бъбречна недостатъчност – Cyfra 21-1 се повишава и CEA се повишава до 10 ng / ml.
    5. Хроничен хепатит – CA 125, увеличение на Cyfra 21-1, CEA се увеличава до 10 ng / ml. С хепатит, CA 19-9 расте.
    6. Чернодробна цироза – CA 125, СА 19-9, СА 15-3, СА 72-4 расте, AFP, CEA се увеличава до 10 ng / ml.

    заключение

    Широко използваните имуно-ензимни тестове за туморни маркери представят информативни, прости, достъпни, нетравматични методи за мониторинг на пациенти с рак, които позволяват да се направи правилна оценка на ефективността на терапията и да се открие развитие на рецидив преди появата на клинични симптоми.

    Освен това е необходимо да се проверят и прилепите за хора с повишен риск от рак за ранно откриване.

    Правилната подготовка за доставянето на анализ за туморни маркери играе важна роля за получаване на точна информация.

    Как да дарите кръв за туморни маркери и декодиране на резултатите

    Комплектите за свързване са вещества, които се увеличават в присъствието на тумор – те могат да бъдат антигени с различна етиология – хормони или ензими, както и клетъчни протеини. Туморни маркери се освобождават като реакция на кръвта към неоплазма от тумор или съседни клетки. Задайте промяна за откриване на ракови клетки в пациент по време на развитието на заболяването.

    Кой е предписан?

    Тестването на туморни маркери се препоръчва предимно за тези, които имат предразположеност към образуването на рак. Вашето собствено здраве трябва да бъде взето на сериозно – ако има хора в семейството, които са умрели от рак на някаква етиология, тогава това вече е причина да проверите личното си здраве. Първоначално тези пациенти даряват кръв, за да определят дали има някакви възможни генетични промени, позволява да се идентифицира рискът от развитие на такива заболявания. Ако се установи рискът, тогава първото нещо, което трябва да предотврати образуването на ракови тумори, са тестовете за туморни маркери.

    Друга група хора, които трябва редовно даряват кръв, са тези, които вече имат тумор. В описания случай, смазващите вещества служат като контролни точки – с помощта им те определят колко правилно е избран методът на лечение, дали възстановяването на организма върви. Дори и когато заболяването се понижи и настъпва ремисия, лекарите силно препоръчват да се приемат придружители най-малко веднъж на всеки 3-4 месеца, за да бъдат готови за евентуален рецидив.

    Онкологията се развива бързо, но както и преди, на ранните етапи е много по-лесно да се борим с нея. И за идентифициране на рак в самото му начало, е по-лесно да се дари кръв за туморни маркери.

    Те са в състояние да покажат ранното развитие на тумора, както и да контролират процеса на лечение.

    По време на получаването на резултатите е полезно да се проучат няколко фактора:

    • Направете повишени маркери;
    • Кои са издигнати;
    • Какво означава да увеличите един или друг индикатор;
    • Независимо дали е необходимо да се промени схемата на лечение или да се започне след получаване на нови тестове;
    • Променят ли се с течение на времето.

    Това е важно! Всички тези фактори първо се оценяват от лекаря, той трябва да бъде ангажиран с ранната диагностика на наличието на болестта. Не се опитвайте да ги дешифрирате сами.

    Какво е предписано

    Кръв тест за туморни маркери е в състояние да покаже началото на много ракови заболявания. При наличие на рак индикаторът ще бъде превишен няколко пъти. Те се назначават от:

    Изследване на пациент в риск. Такива хора трябва да даряват кръв за туморни маркери за превенция годишно. Такава предпазна мярка ще разкрие началото на развитието на туморния процес.

    Когато се открие тумор в тялото, туморни маркери ще помогнат да се определи дали е доброкачествено или злокачествено. Това се прави в рамките на цяла гама от мерки.

    Различни маркери се произвеждат от различни органи, така че определен увеличен маркер за рак може да означава болен орган. Оттук започва задълбоченото изследване на болестта.

    Маркери за рак на яйчниците

    При мониторинг на лечението. Ранните маркери в динамиката могат да покажат доколко е ефективно това или онова лечение, дали получената терапия или радикалното лечение дава някакви резултати.

    След отстраняване на тумора, даряването на кръв към туморни маркери се повтаря няколко дни по-късно, за да се провери дали засегнатата тъкан е напълно отстранена. Ако всичко върви добре и туморът в тялото вече не е налице, тогава показателите на туморни маркери трябва да бъдат значително намалени.

    Кои маркери трябва да обърнат специално внимание

    Има няколко туморни маркери, които най-често са повишени в кръвта на болен човек. Един от главните сред тях е AFP – увеличението му показва наличието на метастази в черния дроб или хепатоцелуларен рак. Друг обичаен маркер е hCG, който е доста безвредно повишен в кръвта на бременна жена, за да предпази бебето. Ако тя е повишена при мъж или не-бременна жена, то говори за злокачествени тумори в яйчниците, плацентата или тестисите. И последният най-често срещан и специфичен туморен маркер – PSA. Тя ви позволява да диагностицирате рака на простатата на ранен етап, както и някои други патологични състояния.

    CEA е ембрионален антиген, нормално произвеждан в плода. При възрастен, този маркер показва началото на прогресията на рака, най-често в ректума. Но понякога показва и рак на белия дроб, щитовидната жлеза и черния дроб. По-рядко този показател е повишен при рак на шийката на матката и панкреаса. Ракът на панкреаса се придружава от повишена концентрация на маркера CA 19-9 и млечната жлеза – CA 15-3. Маркерът Pro-GRP е индикатор за дребноклетъчен белодробен рак и SCC е сквамозна клетка.

    Ако CA-125 е повишен, туморът най-вероятно се намира в репродуктивната система на шийката на матката или матката, яйчниците. Трябва да се отбележи, че този маркер може да бъде повишен само при жени под всякаква форма. Ракът на стомаха лесно се открива с увеличаване на CA-72-4 и CEA, пикочния мехур – с увеличен цитокератин 18, както и откриването на бард-тест в урината.

    Тироидната жлеза има свои собствени хормони и жлези, поради което нарушаването на работата и появата на доброкачествен или злокачествен тумор е съпроводено с повишаване на тироглобулина и калцитонина. CA 19-9 може да бъде не само показател за рак на черния дроб, хранопровода или колоректален рак. Също така, този показател е значително повишен при холецистит, хроничен панкреатит, холестаза, ендометриоза и хепатит. Ето защо, виждайки този повишен маркер, не трябва да се страхувате веднага, трябва да отидете в болницата.

    Въпреки това, повишената концентрация на туморни маркери в кръвта все още не е 100% гаранция за наличието на рак, понякога е симптом на друго заболяване, инфекция или възпаление.

    Струва си да се свържете с специалист за по-нататъшна диагноза.

    Как се провеждат тестове за туморни маркери

    Даренето на кръв към туморни маркери е толкова лесно, колкото всеки друг анализ от вената. Анализът се дава стриктно на празен стомах, след като трябва да мине минимум 8 часа след екстремното хранене. 2-3 дни преди анализа не е препоръчително да се ядат пикантни, пържени или мастни храни и е строго забранено да се пият алкохолни напитки. Също така, не се включвайте в диетата драматично различни от обичайните храни в този период от време.

    Внимание! Вземането на кръв от вена се извършва в седнало или легнало положение, пациентът трябва да е спокоен и спокоен, в противен случай картината може да се размаже.

    Не можете да увеличите физическата активност в деня на извършване на анализа и няколко дни преди това, ако това е възможно – трябва да отделите време на работа. Пушенето в деня на кръводаряване не е разрешено. Употребата на каквито и да е лекарства в деня на доставката и предишния ден е необходима, за да се обсъди с лекаря, който е изпратил за анализ, е невъзможно да се откажат лекарства без разрешение.

    В случай, че е необходимо кръвта да бъде дарена за PSA, сексът трябва да бъде изключен една седмица преди изследването. В допълнение, кръвта за този туморен маркер не може да бъде взета след биопсия, отстраняване на простатата или нейния масаж, защото възпалението на жлезата може да причини сериозно увеличение на PSA, което по-късно намалява и не е свързано с рак.

    Как да подготвите и да преминете кръвен тест за туморни маркери

    Туморни маркери са група от органични химични вещества, образувани от анормални клетки на тялото или здрави тъкани в отговор на инвазия на ракови клетки. Концентрацията на тези съединения се увеличава с появата на злокачествени тумори, растежа на доброкачествени тумори или появата на някои възпалителни заболявания. За откриването им е необходим специфичен кръвен тест – той ви позволява да идентифицирате сериозни заболявания в ранните етапи и да определите ефективността на лечението.

    Какви са туморни маркери?

    Това определение включва цяла група биомолекули от различно естество и произход. Всички туморни маркери обаче са обединени от общо свойство – тяхното ниво в кръвта и урината се повишава с образуването на злокачествени или доброкачествени тумори в тялото. Често тези вещества ви позволяват да научите за развитието на болестта много преди появата на първите явни симптоми, което прави лечението възможно най-ефективно.

    Като цяло, туморни маркери са отпадъчните продукти на самите неоплазми или съседните тъкани, освободени в кръвта. Здравите клетки също произвеждат някои от тези вещества, но в много по-малки количества. Към днешна дата повече от 200 такива съединения са известни, но само около 20 от тях имат диагностична стойност.

    Понастоящем кръвният тест за туморни маркери има следните цели:

    • Ранна диагностика на рака. Такива анализи трябва да бъдат комбинирани с други методи на изследване – рентгенова, томография, ултразвук.
    • Оценка на ефективността на лечението. В зависимост от увеличаването или намаляването на концентрацията на веществата, се решава да продължи текущата терапия или да използва други методи на лечение.
    • Проследяване на рецидиви и метастази на тумори, третирани преди това. Увеличаването на броя на туморните маркери означава, че по време на терапията не са унищожени всички абнормални клетки и туморът расте отново.
    • Оценявайте необходимостта от химиотерапия, радиотерапия или отстраняване на тумори. Според динамиката на промяна в броя на маркерите е възможно да се определи степента на развитие на неоплазмата, нейният размер и скоростта на растеж. Например, с малка площ на увреждане, но със значителна концентрация на туморни маркери, се смята, че туморът е активен и има вероятност от метастази – вторични злокачествени огнища, които се образуват в тялото по време на трансфера на ракови клетки с кръв или лимфен поток. След това, преди операцията, се извършва лъчетерапия или химиотерапия, което намалява вероятността от разпространение на анормални клетки с кръв по време на операцията.

    Видове и норми

    В зависимост от произхода, туморни маркери могат да бъдат:

    • туморни клетъчни антигени;
    • антитела срещу туморни клетки;
    • плазмени протеини;
    • хормони;
    • разграждащи продукти на неоплазмата;
    • ензими, образувани в процеса на метаболизъм в тумора.

    В зависимост от разликата между туморни маркери и вещества, произведени от нетуморни тъкани, те се разделят на 2 вида:

    • Качествено различни (тумор-специфични) – туморни маркери, произведени от самата неоплазма. В тялото на здрав човек, те отсъстват, тъй като те не се произвеждат от здрави клетки. Идентифицирането на такива структури в кръвта, дори в малки количества, е тревожен сигнал.
    • Количествено различни – вещества в малка концентрация, присъстващи в тялото на здрав човек. Развитието на туморния процес се доказва от рязкото увеличение на броя им в кръвта.
    • Калцитонинът е маркер на медуларен рак на щитовидната жлеза. За деца под 6 месеца нормалното съдържание на този хормон е до 40 пикограма в 1 мл кръв, за деца от 6 месеца до 3 години – до 15 пикограма, при мъже – до 12 пикограма, при жени – до 5 пикограма.
    • Специфичният антиген на простатата (PSA) е маркер на болестта на простатата. Нормата за мъжете под 40 години е до 2,5 ng на милилитър кръв, по-стара от 40 години до 4 ng.
    • Cyfra CA 21-1 (фрагмент от цитокератин 19) е характерен за рака на белия дроб. Норма – до 3,3 нанограма в 1 милилитър кръв.
    • Алфа-фетопротеин (AFP) – се увеличава с рак на черния дроб, тестисите или яйчниците. В малки количества, определени при бременни жени. Нормата е стойността до 15 нанограма в 1 милилитър кръв.
    • Бета-хорионният гонадотропин (бета-hCG) – може да покаже хорионен епителиом, везикулозен дрейф. Като тестван материал, в допълнение към кръвта, използвайте урина. Стойностите на до 5 международни единици на милилитър кръв се считат за нормални.
  • Бета-2-микроглобулин – нараства с левкемия (лезии на хематопоетичната система, така наречения рак на кръвта). Определя се в кръвта, урината, цереброспиналната течност. Нормалните стойности са в диапазона от 1-2,4 милиграма на литър кръв.
  • Тумор-М2-пируват киназа (PC-M2) се използва в ранната диагностика на рак на дебелото черво или ректума. Освен кръвта, за диагноза се използват и изпражнения. Скоростта на веществото в кръвта – до 15 единици действие на 1 милилитър.
  • Рак на ембрионален антиген (CEA) – повишен при рак на дебелото черво или яйчниците. Това може да означава и увреждане на щитовидната жлеза, млечните жлези, черния дроб, панкреаса, пикочния мехур, шийката на матката. Норма – до 3 нанограма на 1 милилитър кръв.
  • СА 15-3 – означава антиген на рак или раков антиген 15-3. Това е маркер на рака на гърдата. Стойности до 28 единици на 1 милилитър от тестваната течност се считат за нормални.
  • CA 19-9 – се увеличава с онкологията на стомаха, панкреаса, жлъчния мехур и каналите. Норма – до 37 единици в 1 ml кръв.
  • CA 50 – изследван при цироза на черния дроб и карцином на панкреаса. Горната граница на нормата – 23 единици на 1 ml кръв.
  • CA 72-4 – маркер на стомашен рак, също се използва при диагностицирането на тумори на яйчниците, млечните жлези, ендометриума, панкреаса, дебелото черво, белия дроб. Нормални честоти – до 6.9 единици на 1 милилитър кръв.
  • анализи

    Да се ​​определи нивото на съдържанието на туморни маркери, като се използва методът на ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA). Резултатът обикновено е готов на следващия ден.

    обучение

    За да се получи надежден резултат, при преминаване на анализа следва да се спазват някои правила:

    • За изследването се използва кръв от вената на пациента, която се поставя в седнало или легнало положение. За 1 път може да се определи от 1 до 3 туморни маркери.
    • Материалът се приема сутрин, на празен стомах. След последното хранене трябва да минат най-малко 8 часа. Ако е необходимо, да получите резултата по-бързо, анализът може да се извърши по всяко време на деня, 2-3 часа след хранене.
    • По-добре е жените да не провеждат изследвания по време на менструацията – поради естеството на тялото през този период резултатите могат да бъдат изкривени. Оптималното време за събиране на кръвта е 5-10 дни преди началото на следващия менструален цикъл.
    • Желателно е кръвта преди теста да не бъде замразена. Следователно, ако в лабораториите анализът за туморни маркери се провежда веднъж седмично или по-малко, пациентът трябва да дойде в институцията в деня на изследването.

    Колко често да приемате

    Има схеми за тестване за наблюдение на състоянието на човешкото здраве:

    • Всяко лице на възраст 30-40 години трябва да дари кръв, за да определи началното ниво на туморни маркери на фона на пълно здраве. Тази мярка помага да се проследят промените в тези показатели в бъдеще.
    • Ако възрастен човек няма първични данни (тестове за туморни маркери на възраст 30-40 години), се препоръчва изследването да се извърши 2-3 пъти с интервал от 1 месец, да се сравнят показателите, да се определи средната стойност и да се наблюдава дали концентрацията на веществата не се увеличава.
    • Хората, които са преминали курс на радио или химиотерапия, както и са подложени на операция за отстраняване на тумор, трябва да бъдат тествани 2-10 дни след лечението. По този начин се получава базово ниво на туморни маркери, което допълнително се сравнява с показателите. Увеличаването на концентрацията на веществата във връзка с основните показатели показва неефективността на терапията или рецидив на заболяването.
    • Контролните сравнения с базовото ниво на туморни маркери трябва също да се извършват 1 месец след лечението и след това на всеки 2-3 месеца за 1-2 години и веднъж на всеки шест месеца за следващите 3-5 години.

    препис

    Анализът на туморни маркери няма 100% точност на резултата, но изследването на концентрацията на тези вещества има определена диагностична стойност:

    • Увеличените нива на вещества, които са открити веднъж, не означава непременно наличието на тумор. Анализът трябва да се повтори след 3-4 седмици. Концентрацията на туморни маркери в нормалния диапазон при повторно изследване предполага, че предишният резултат е фалшив положителен. Ако нивото на веществата е повишено, пациентът трябва да се подложи на задълбочен преглед, за да определи местоположението на тумора и неговата структура.
    • Два положителни теста също не винаги показват рак. Промяната в броя на туморните маркери в кръвта може да бъде предизвикана от доброкачествени тумори, възпаления, стрес, хормонални промени в тялото.

    Тестове за туморни маркери: надеждна или безполезна процедура?

    Проблемите с ранното откриване на рак са важни за много страни по света и статистиката за броя на тези животозастрашаващи заболявания се увеличава ежегодно. Според повечето източници в света около 10 милиона пациенти с рак се диагностицират всяка година, а годишното увеличение на такива опасни диагнози е около 15%. Статистиката за броя на раковите хора в Русия, Украйна, Беларус и други страни от бившия СССР също е разочароваща. Всяка година само в Русия се откриват около 500 хиляди пациенти (и тази цифра отразява само точната диагноза) с злокачествени тумори и 300 хиляди пациенти умират поради последиците от онкопатологията. Не е в наша полза и цифрите за оцеляването на пациенти с рак в Русия: около 40%. Такива страшни фигури са сравними само със слабо развитите страни от Африка и Азия, а в страните с развита медицина те съставляват около 60-64%.

    Разочароващата статистика на патологията на рака се свързва с много фактори: етапа на туморния процес, който разкрива тумора, вида на неоплазмата, материалната подкрепа на пациента, професионализма на онколозите и т.н., Ето защо ранната диагностика на раковите заболявания е проблем спешен за много страни, тъй като тези пациенти, които започнаха лечението на злокачествен тумор на ранен етап, са по-склонни да се възстановят.

    Кръвните тестове за туморни маркери са един от диагностичните методи за ранно откриване и мониторинг на процеса на лечение на рак. Днес този тип кръвен тест може да бъде предписан на пациента както по време на диагностиката, така и на етапа на терапията. Опитен онколог трябва винаги да оценява автентичността си, тъй като е възможно малко увеличаване на ефективността при редица не-онкологични заболявания. Независимо от това, придружителите са важен и необходим метод за изследване, но пациентите трябва винаги да се подхождат към тях по балансиран и разумен начин. В тази статия ще ви запознаем с информация за типовете тестове за туморни маркери и целта на тяхното назначаване в процеса на диагностика и лечение.

    Какво ще кажат тестовете за маркери за рак?

    Туморни маркери са специални протеини, които се произвеждат от клетки от различни неоплазми, клетки, които са близки до тумора или тялото в отговор на развитието на туморния процес. По отношение на тяхното количество и състав, те са значително по-различни от тези, които присъстват в тялото на здрав човек, а тестовете за туморни маркери правят възможно откриването на възникващи опасни промени в тялото. Като правило изследването се извършва чрез ензимен имуноанализ и получените резултати ни позволяват да определим етапа на заболяването. Някои от туморните маркери в малки количества са в тялото и здрави хора, но рязкото им увеличение винаги показва началото на развитието или прогресията на патологичния процес.

    Днес експертите знаят за 200 туморни маркери, а 11 от тях се препоръчват от Световната здравна организация за диагностициране и лечение на рак. Благодарение на този метод на изследване стана възможно да се идентифицира и контролира лечението на такива опасни онкологични заболявания като рак на яйчниците, простатната жлеза, органите на храносмилателния тракт, кожата, гърдите и други. – за имунитета на тумора към лечението и необходимостта от промяна на тактиката му.

    Проучването на кръвни проби за туморни маркери ви позволява да:

    • разграничават злокачествена неоплазма от доброкачествен тумор;
    • опровергават или потвърждават наличието на туморния процес заедно с други диагностични методи;
    • диагностицират наличието на метастази;
    • да се оцени производителността на лечението чрез сравняване на нивото на туморните маркери преди и след терапията;
    • да следи ефективността на лечението след неговото завършване и да навреме открие повторението на раковия процес.

    Този тип изследвания в някои случаи предоставя реална възможност да се предотврати развитието на тумор, ако неговият растеж се открие на "нулев" стадий (1-6 месеца по-рано от другите методи за изследване). През последните години този тип анализ се прилага много по-често при диагностицирането на ракови заболявания, тъй като в много случаи само този анализ прави възможно подозрението за появата на туморно развитие във време, когато все още е невъзможно да се открият ракови клетки, използващи рентгенови, ултразвукови или ЯМР.

    Отличителна черта на тези анализи е фактът, че някои от туморните маркери са свързани с един вид рак, докато други могат да показват туморни процеси в различни органи. В допълнение, чувствителността на показателите може да бъде различна за различните типове тумори на същия орган. Ето защо този тип диагноза не е скрининг и нейната употреба е най-ефективна в комбинация с други видове изследвания и провежда комплекс от анализи на различни туморни маркери.

    Както всяка диагностична техника, анализът за туморни маркери има своите предимства и недостатъци. Предимствата на анализа се крият в опростеността на изследването и възможността за откриване на тумор или неговия рецидив в най-ранните етапи. Въпреки това, въз основа само на анализа за туморни маркери, не е възможно да се направи диагноза с надеждна точност, тъй като тя не винаги има висока чувствителност и специфичност. Понякога увеличение на нивото на туморни маркери може да показва развитието на кистични и доброкачествени тумори, тумори в други органи, инфекциозни или хронични заболявания. Ето защо този вид изследване винаги се провежда във връзка с други инструментални и лабораторни методи за диагностициране на рак.

    Как е анализът, какви са индикациите за неговата цел?

    Когато сте готови да вземете тест за туморни маркери, винаги следвайте препоръките на лекаря, който ви е дал препратка. Кръв от вена се използва като биологичен материал за това изследване. Общите насоки за подготовка за маркери за онкологичен тест са, както следва:

    1. Ако има признаци на някакъв възпалителен процес или менструация, е необходимо да информирате лекаря за тях, защото под влиянието на тези фактори показателите за анализ могат да бъдат увеличени и проучването ще бъде неинформиращо. Анализ в такива случаи е по-добре да мине 5-6 дни след елиминирането на възпалителния процес или след края на менструацията.
    2. Откажете да приемате алкохолни напитки 24 часа преди анализа.
    3. По-добре е да давате кръв в сутрешните часове, тъй като биоматериалът трябва да се приема на празен стомах (след последното хранене трябва да има най-малко 8 часа).
    4. Тестове за туморни маркери – основният принцип на това изследване е да се премине поредица от тестове на кръвни проби – по-добре е да се вземе в същата лаборатория, защото различните реагенти за тяхното поведение имат различна чувствителност и за лекаря ще бъде трудно да следи резултатите.
    5. Не забравяйте, че само лекар може правилно да оцени резултатите от теста.

    Резултатите от теста могат да бъдат получени 1-2 дни след кръводаряване.

    Честотата на изследването се определя от лекаря поотделно за всеки пациент. По правило се препоръчва пациентите, подложени на радикално лечение на рак, да преминат такова проучване веднъж на всеки 3-4 месеца.

    свидетелство

    Проследява се нивото на туморните маркери:

    • в присъствието на неблагоприятна наследственост (т.е. ако няколко членове на семейството показват рак на определена локализация);
    • ако е необходимо, да се изясни диагнозата (в комбинация с други методи за диагностициране на тумори);
    • ако е необходимо, да наблюдава ефективността на лечението на раковите заболявания;
    • ако е необходимо, предотвратяване на туморния рецидив след лечение.

    Какви тестове за туморни маркери се използват при скрининг скрининг програми?

    Основните онкомаркери, използвани при скрининг програми за изследване на пациенти с висок риск от онкопатология, са:

    Анализ на общия туморен маркер PSA

    Този туморен маркер е предшественик на простатните неоплазми. Този анализ е част от програмата за скрининг за рак на простатата, а онколозите препоръчват на мъжете да го приемат всяка година след 40 години.

    Нормалният анализ на общия ПСП зависи от възрастта. За мъжете на възраст 40-49 години те са 2,5 ng / ml, 50-59 години – 3,5 ng / ml, 60-69 години – 4,5 ng / ml, на възраст над 70 години – 6,5 ng / ml. Ако показателите на този анализ са умерено високи, тогава човек трябва да се превърне в анализ на свободния PSA, който е по-конкретен.

    Необходимо е да се вземе предвид факта, че индикаторите на PSA тестовете могат да бъдат увеличени не само при рак на простатата, но и при аденом на простатата, простатит или дори след нормален масаж на простатата. За да се изяснят тези диагнози, на пациента се предписват други видове диагностични изследвания, които позволяват точното диагностициране.

    Анализ на туморния маркер HCG (човешки хорион гонадотропин)

    Обикновено този oncomarker е по-малък от 5.3 mIU / ml при не-бременни жени и по-малко от 2.5 mIU / ml при мъжете. Този анализ често се предписва от онколози във връзка с тест за туморен маркер на АФП, за да се определи вероятността от рак на тестисите и яйчниците. При рак на тестисите се наблюдава повишаване на ефективността на двата туморни маркера, а при рак на яйчниците AFP се увеличава значително. Индикатори на този туморен маркер могат да бъдат увеличени при други ракови заболявания (рак на матката, рак на стомаха, рак на червата, рак на черния дроб), бременност и жени с менопауза, които имат маточни фибромии. Ето защо, за да се диференцира диагнозата, този анализ се извършва в комбинация с други видове изследвания.

    Анализ на алфа-фетопротеин (AFP)

    Този анализ се използва от онколозите за диагностициране и оценка на ефективността на лечението на рак на черния дроб и тумори на зародишни клетки и акушер-гинеколози за идентифициране на нарушения на развитието и хромозомни дефекти в плода. Обикновено стойностите на AFP при мъжете и небременните жени са по-малко от 15 IU / ml, а по време на бременност нормалните стойности зависят от гестационната възраст.

    Увеличаване на нивото на AFP при мъже и небременни жени може да се наблюдава при злокачествени новообразувания:

    • първичен и метастатичен рак на черния дроб;
    • яйчник;
    • ембрионален рак;
    • дебело черво;
    • панкреаса;
    • белите дробове;
    • бронхи;
    • млечната жлеза.

    Увеличаването на нивото на този маркер за рак може да се наблюдава и при такива доброкачествени заболявания:

    За да диагностицират плода и бременността, акушер-гинеколози извършват този анализ заедно с кръвните тестове за естриол и CG. Увеличаването на нивото на АФП може да показва:

    • многоплодна бременност;
    • фетални малформации;
    • отказ на предната коремна стена в плода;
    • фетална аненцефалия;
    • некроза на черния дроб в плода и др.

    Намаленото ниво на този туморен маркер показва:

    • висок риск от генетични аномалии при плода (например синдром на Даун);
    • фалшива бременност;
    • началото на спонтанен аборт.

    Леко намаленото ниво на AFP показва фетаплацентна недостатъчност.

    Анализ на туморния маркер Ca-125

    Този туморен маркер е основният маркер на рак на яйчниците и неговите метастази. Обикновено неговото представяне не надвишава 0-30 IU / ml.

    Поради факта, че увеличаването на ефективността на този туморен маркер може да възникне при различни заболявания, то не се използва като независим метод за диагностициране и неговото прилагане е само първата стъпка, която може да покаже развитието на злокачествена неоплазма. При повишаване на нивото на Ca-125 пациентът получава по-задълбочен преглед, за да установи причините за отклонението на показателите си от нормата.

    Увеличаването на нивото на Sa-125 туморния маркер може да бъде открито в случай на рак:

    Леко повишение на нивото на Ca-125 може да бъде открито при такива доброкачествени заболявания:

    Нивото на Ca-125 може да се увеличи по време на менструацията и този показател ще бъде физиологичен и не изисква лечение.

    Какви други туморни маркери се използват от лекарите за диагностициране на злокачествени тумори?

    Останалите туморни маркери имат по-ниска чувствителност и не се използват при диагностични програми за рак. Те се използват от лекарите само в специфични клинични ситуации, ако е необходимо да се потвърди диагнозата на един от етапите на изследване на туморния процес или в процеса на проследяване на ефективността на лечението след онкологично лечение.

    Тези туморни маркери включват:

    • Ca-15-3 – за оценка на ефективността на лечението и хода на туморния процес при рак на гърдата;
    • Ca-19-9 – за оценка на ефективността на лечението на рак на панкреаса, стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур;
    • CEA (раково-ембрионален антиген) – маркер на разпространението на колоректален рак и повторение на рак на гърдата;
    • В2М – маркер на множествена миелома, някои лимфоми, хронична лимфоцитна левкемия;
    • калцитонин – маркер на рака на щитовидната жлеза;
    • A (CgF) е маркер на невроендокринни тумори;
    • BCR-ABL – маркер на хронична миелоидна левкемия;
    • фрагменти от цитокератин 21-1 – маркер на рак на белия дроб;
    • имуноглобулините са маркери на множествена миелома и Waldenstrom макроглобулинемия;
    • UBC е маркер на рак на пикочния мехур;
    • HE-4 е маркер на рак на яйчниците;
    • SCC – маркерен антиген на плоскоклетъчен карцином на шийката на матката;
    • NSE – маркер за прогнозиране при дребноклетъчен белодробен рак;
    • Cyfra 21-1 – маркер за прогнозиране при недребноклетъчен белодробен рак;
    • лактатната дехидрогеназа е маркер на туморите на зародишните клетки.

    Дали туморните маркери са надеждни?

    С качественото представяне и тълкуване на резултатите на онкомаркерите, в повечето случаи те са показателни. Значителен излишък от техните норми показва развитието в човешкото тяло на тумор в определен орган. Въпреки това, отклоненията от нормата не винаги говорят за развитието на рак.

    В някои случаи повишаването на нивата на онкомаркерите може да показва наличието на нарушения, които не са ракови заболявания. Понякога увеличаването на честотата показва развитие на доброкачествени тумори, за чието лечение не се изисква "тежка артилерия". В допълнение, увеличаването на честотата на туморните маркери може да бъде открито при различни вирусни и инфекциозни заболявания – в такива случаи те говорят за вариант на фалшив резултат.

    От цялата информация, която сте получили в тази статия, може да се заключи, че тестовете за туморни маркери не могат да бъдат панацея за диагностика на рака, но са отлично допълнение към ранната диагностика на това заболяване и се използват активно за оценка на ефективността на лечението на раковите заболявания. Опитните специалисти винаги трябва да дешифрират резултатите си и винаги трябва да се извършва всеобхватен и изчерпателен преглед на пациента, за да се потвърди такава болест като рака.

    Какви са туморни маркери? Как да преминем анализ на туморни маркери.

    Какви са туморни маркери?

    Онкомаркерите са вещества, образувани в резултат на жизнената активност на ракови (а понякога и нормални) клетки.

    Дефиниция на туморни маркери, адаптирана на 5-та Международна конференция за маркери за тумори на хора, проведена в Стокхолм през 1988 г.:

    Биохимичните туморни маркери са вещества, образувани от туморни клетки и секретирани в биологични течности, в които те могат да бъдат количествено определени чрез неинвазивни методи.

    Намерете ги в кръвните изследвания (урина) на пациенти с рак. Структурата е разнообразна, но в насипно състояние – протеини или производни на протеини, функциите са много различни от нормалните вещества на тялото или се произвеждат в количества много по-високи от нормалните. В нормалните маркери се произвеждат ембрионални клетки. Съдържанието на туморен маркер в кръвния поток на индивида е сигнал за туморно заболяване на тялото В някои случаи правилно определен профил на концентрацията на туморни маркери позволява да се открият промени в развитието на туморния процес 1-6 месеца по-рано от други диагностични методи.

    Статистиката показва, че напоследък все повече и повече лекари откриват туморни маркери за тумор в кръвта на млади и стари хора, дори на деца. Екологичната ситуация се влошава, различни болести отслабват имунитета ни, подкопаваме здравето си с лоши навици и в резултат на това се увеличава значително броят на онкологичните заболявания.

    За какво са маркери за тумори?

    • Раковите маркери разкриват дали човек е изложен на риск от развитие на рак;
    • Комплектите на онкомаркерите помагат да се намери източника на тумора, преди да започне задълбочената диагноза;
    • Възстановяването на рака се открива;
    • Онкомаркерите оценяват радикализма на извършеното хирургично лечение – целият тумор се отстранява или не.

    Какво трябва да обърнете внимание?

    • Има ли някакви увеличения на туморни маркери?
    • Кой маркер е издигнат?
    • Какво означава това увеличение?
    • Трябва ли да променя режима на лечение?
    • Променена ли е промяната в маркерите при лечението?
    • Колко често да се повтаря проучването?

    При успешното лечение на онкологичните заболявания, най-важното е ранната диагноза (включително анализът за туморни маркери).

    Всяка злокачествена или доброкачествена форма създава свой специфичен антиген. Следните антигени (туморни маркери) в кръвта на болно лице се използват най-често за диагностициране:

    • AFP (диагноза на хепатоцелуларен рак, наличие на метастази на други тумори в черния дроб);
    • HCG (хормон, който обикновено се увеличава по време на бременност за защита на плода от имунната система materi.Povyshenie ЧХГ при мъже и небременни жени предполага злокачествен растеж – трофобластни тумори horionkartsinoma яйчник или плацентата (най-чувствителната), рак на тестисите.
    • PSA и PSA е най-специфичният и чувствителен антиген за диагностициране на рак на простатата. Ракът на простатата понастоящем заема 1 – 2 място в структурата на заболеваемостта и 2 – 3 място в структурата на смъртността от рак сред мъжете в повечето развити страни. Концентрацията на PSA в кръвта е важен маркер на патологичните състояния в простатната жлеза.

    Въпреки това, често се наблюдава повишаване на концентрацията при заболявания с нетуморно естество. Маркерът се използва както за скрининг с цел ранно откриване на рак на простатата, така и за мониториране на пациенти с простатит, простатна аденома и ПП като допълнителен метод за диференциална диагноза на заболявания на простатата. В тази връзка, за да се реши проблемът с диференциалната диагноза на състояние на прекурсорни заболявания и рак на простатата, определението за свободен и общ PSA в кръвта и тяхното съотношение сега се използват широко в клиничната практика. Това е особено важно за ранната диагностика на рак на простатата, избора на тактики за лечение и последващия терапевтичен контрол.

    За проучването вземете кръв (серум или плазма), преди биопсия, отстраняване или масаж на простатата, защото механичното дразнене на жлезата може да доведе до повишаване на нивата на PSA, които продължават до 3 седмици.

    • CEA (раково-ембрионален антиген) – доста точно характеризира злокачествения процес. CEA е протеин, който се произвежда от клетките на ембриона и фетуса, но практически не се съдържа в тялото на възрастен. Кръвен тест за CEA разкрива увеличение на антигена при рак на дебелото черво, ректума и дихателните пътища (с 50-90% точност).
    • CA – 125 (туморен маркер за яйчниците и матката) Почти 70% от пациентите с рак на яйчника имат фаза III или IV по време на диагностицирането, тъй като клиничната картина на заболяването е с неясен характер. Скринингът, използвайки определянето на концентрацията на Ca 125 в кръвта, не позволява окончателна диагноза, но помага да се идентифицират пациенти с потенциално висок риск от рак на яйчниците;
    • CA 15-3 (маркер на тумора на гърдата) Ракът на гърдата е едно от най-често срещаните заболявания при жените, статистиката през последните години показва увеличение на честотата и смъртността от рак на гърдата в много страни. Рискът от неговото развитие се увеличава, особено в напреднала възраст. Задаване на микрометастази в лимфните възли и далечни органи конвенционални клинични методи е изключително трудно и поради това става важно да се идентифицират туморни маркери за диагноза на рак на гърдата в ранните етапи, както и за оценка на ефективността на лечението и ранно откриване на рецидив и метастази. Многобройни проучвания са идентифицирали редица антигени, свързани с човешки рак на гърдата. Това е ca15-3 – маркер с доста висока специфичност за рак на гърдата;
    • СА 19-9 (рак на панкреаса, рак на стомаха, рак на жлъчния мехур, рак на яйчниците, рак на дебелото черво, рак на хранопровода, рак на черния дроб, метастатичен рак pecheni.Ili други заболявания: чернодробна цироза, хепатит, zholchnokamennaya заболяване, холецистит, панкреатит, холестаза, ендометриоза, кистозна фиброза, миома на матката.)

    Изследването на нивото на туморните маркери се използва за:

    • скрининг;
    • Диагностика, диференциална диагностика и локализация на процеса;
    • Определяне на етапа на процеса;
    • прогноза;

    Като се има предвид, че е важно и информативно изследване на маркери за рак, този тип изследване е включена в броя на преглед диагностични програми формат: например програмата "онко-търсене" включва набор от маркери за основните органи и системи на тялото. проучване "съответните" туморни маркери, включени в диагностичната програма за жени "Onkomammologichesky" -obsledovanie на гърдата, "онко за жените" – патология диагностика на сексуалната сфера женски, "онко" за мъже – патология диагноза от мъжките гениталии, "Вашето здраве" (стандартни и разширени опции). Необходимо е също така да се провеждат други изследователски методи, които, в комбинация със соконор, дават на Вашия лекар допълнителна информация за наличието или отсъствието на тумор в тялото. Комплектите за връзка са реална възможност да се предотврати развитието на онкологията чрез определяне на наличието на тумор в "нулевия" етап. Така че, много мъже след 40 години най-малко 1 на година се препоръчва да се направи кръвен тест за PSA (простатен специфичен антиген), за да се изключи възможността от рак на простатата, което може да се превърне в болест, като аденом на простатата. За жените маркерите Ca 125 и 15-3 са много важни за диагностицирането на патологията на гърдата, матката и яйчниците. Препоръчваната честота на изследването е 1 път годишно.

    Комплектите за връзка са също идеален начин за "залавяне на болестта", ако внезапно се планира рецидив. В присъствието на тумор – серия от тестове за туморни маркери дава отговор за ефективността на лечението.

    Специфична характеристика на туморните маркери е, че повишеното ниво на туморни маркери не означава непременно рак. Следователно биохимичните изследвания трябва да бъдат подкрепени с клинични диагностични методи, като задължителната консултация с уролог за мъже и гинеколог за жени правилно тълкува резултата от изследването и определя по-нататъшни тактики, тъй като от древни времена е добре известно, че е по-лесно да се предотврати заболяването, отколкото да се излекува.

    Как правилно да преминете анализа на туморни маркери:

    Това е често срещано вземане на кръв от вена, същото като при вземането на биохимичен кръвен тест. Кръвта за туморни маркери се взема от вена.

    За да бъдат резултатите от тестовете за туморни маркери надеждни, следва да се спазват следните препоръки:

    • анализът се дава на празен стомах сутрин (отказ от храна за 8 часа);
    • отхвърляне на алкохол;
    • кръвта се взема, докато седи или лежи;

    Ръководителят на клиничната лаборатория на аварийните институции "MSCH", доктор от най-високата квалификационна категория Мукамеджанова С. А.

    Можете да преминете диагностиката под формата на проверка, да направите анализа за туморни маркери и да получите съвети от лекаря за резултатите от вашето изследване в ChUZ "MSCH". Можете да се срещнете с лекар, като се обадите на: (85-12) 46-11-11 46-11-46.

    Что из себя представляют лимфоузлы под мышками

    Лимфоузлы подмышками в нормальном состоянии нельзя почувствовать на ощупь, так как они не больше горошины. Некоторые люди даже и не знают об их существовании, пока не сталкиваются с некоторыми болезнями.

    Увеличенный лимфатический узел сразу дает о себе знать – в подмышках появляется небольшая шишка, которая болит при прикосновении. Чаще всего такое явление наблюдается после перенесенного простудного заболевания. Но есть и другие причины подобной неприятности, о которых стоит иметь представление, как и о том, что такое лимфатические узлы, зачем они нужны и как работают в организме человека.

    Лимфатический узел – что это

    Лимфоузел – это важнейшая часть иммунной системы человека. Он представляет собой мягкое уплотнение в форме почки светло-розового цвета. Размеры таких образований невелики (не больше 1 мм), однако в зависимости от возраста, гормонального фона или нарушений в иммунной системе могут доходить до 50 мм. Они располагаются либо в стенках полости (париетальные), либо рядом с внутренними органами (висцеральные).

    По месту локализации в нашем организме бывают:

    Лимфатические узлы, находящиеся в области подмышек, наполнены лимфой, которая выполняетважнейшую функцию в очистке организма – ограничивает рост патологических изменений и устраняет их при помощи иммунной системы. Лимфатические узлы подмышек осуществляют естественное очищение различных органов – удаляют из них излишки соли, жиров, белков и воды, а также вредные продукты распада.

    Лимфоузлы подмышками защищают внутренние органы и ткан от патологических процессов. Поэтому при развитии какой-либо болезни они воспаляются, увеличиваясь в размерах, меняя форму и консистенцию.

    Расположение лимфоузлов подмышек

    Лимфоузлы этой группы локализованы в центре подмышечной впадины и связаны с лимфатическими сосудами, которые идут от верхних конечностей, тканей грудной стенки и спины. Существует 5 подвидов этих образований:

    • центральные;
    • верхушечные;
    • грудные;
    • латеральные;
    • подлопаточные.

    Причины боли в подмышечных лимфоузлах

    Болезненные ощущения возникают за счет раздражения близких к увеличившимся лимфоузламмягких тканей. Также боль возникает при ощупывании воспаленного участка. Внешний осмотр показывает такие признаки воспаления лимфоузлов подмышек:

    • краснота кожи;
    • повышение температуры в месте воспаления;
    • болевые ощущения при движении рук;
    • слабость и быстрая утомляемость при работе рук;
    • реже наблюдается рвотный рефлекс.

    Патогенное развитие воспаленных лимфоузлов протекает медленно, однако через некоторое время резкая боль ощущается уже в области ребер.

    Воспаление лимфоузлов подмышек протекает интенсивно при развитии гнойного очага: у больного поднимается температура, начинается лихорадка, озноб. Этот процесс нужно срочно останавливать, в противном случае гнойные очаги появятся на других органах.

    Признаки того, что лимфоузлы подмышками увеличены, проявляются поочередно: сначала возникают резкие скачки температуры, потом появляются приступы лихорадки, а позже возникают увеличенные образования подмышками. При пальпации таких шишек ощущается пульсирование.

    Причины воспаления лимфоузлов подмышками

    Воспаление лимфоузла подмышек в медицине называют лимфаденитом. Главная причина его появления – попадание в ткань лимфоузлов инфекции. При этом есть 3 основных вектора развития этого заболевания:

    • лимфатический (бактерии, вызывающие болезни, проникли через лимфу из прямого очага инфекции);
    • гематогенный (проникновение инфекции через кровь);
    • контактный (инфицирование напрямую лимфоузла).

    Кроме того, лимфаденит появляется на фоне проявления таких патологий как:

    1. мастопатия;
    2. онкологические образования;
    3. меланома;
    4. туберкулез;
    5. СПИД и др.

    На фоне некоторых инфекционных поражений (карбункул, тромбофлебит, фурункул и т. д.) появляется воспаление лимфатических узлов не только в зоне подмышек, но и в области средостения.

    Лимфаденопатия

    Это медицинское название состояния увеличенных лимфоузлов. Наличие подобного недуга – явный признак того, что человеческий организм ведет борьбу с антигеном. В любом случае при первых симптомах развития лимфаденопатии нужно обращаться к врачу.

    Существует несколько видов этого заболевания, они различаются между собой по месту расположения и степени распространения лимфоузлов.

    • Локальный тип. Это единичный случай увеличения лимфатического узла из какой-либогруппы. Подобное проявление, например, наблюдается при краснухе или гингивите – увеличивается лимфоузел затылочной группы.
    • Регионарного тип – это увеличение нескольких лимфатических узлов в одной или двух близких группах. Например, так происходит с лимфоузлами заднешейной группы при инфекции волосяной части головы, заушной группы – при отите, переднешейной – при инфекционной патологии верхних дыхательных путей.
    • Генерализованный тип – это увеличение лимфоузлов сразу в разных группах. Так могут увеличиваться периферические и висцеральные узлы. Это часто происходит при появлении Вич-инфекции и лимфомы Ходжкина – очень тяжелом заболевании онкологического характера. Увеличение внутригрудных и подмышечных лимфоузлов – признак развития туберкулеза или опухоли в легких.

    В любом из этих случаев проявления этой болезни необходимо в срочном порядке обращаться в медицинское учреждение за помощью специалиста. Нужно пройти полное обследование, точно описать все жалобы на здоровье, чтобы врач понимал всю картину развития недуга.

    Специфические симптомы лимфоденопатии

    При развитии лимфаденопатии есть ряд признаков, которые говорят о наличии проблем с лимфатическими узлами.

    • Изменение покровов кожи и слизистых (язвочки, высыпания, краснота,) – симптом, сигнализирующий об инфекционном характере развития лимфаденита.
    • Изменение размеров печени и селезенки сопровождает вирусные болезни и лимфолейкоз.
    • Болевые ощущения в суставах, ограничение подвижности свидетельствуют о таких недугах, связанных с соединительной тканью, как красная волчанка и ревматоидный артрит.
    • Лихорадка, резкие подъемы температуры – тревожный симптом воспаления или поражения инфекцией. Сочетание озноба, ночной потливости и лимфаденита говорит о такой болезни, как лимфогранулематоз.
    • Проблемы с дыхательной системой (кашель, отдышка, появление крови) одновременно с увеличением лимфатических узлов внутригрудного типа – признак проявления в грудной клетке злокачественной опухоли или развитие туберкулеза.
    • Заушная, подчелюстная или переднешейная лимфаденопатия в сочетании с проблемами лор-органов (заложенность носоглотки, болевые ощущения в горле, ухе, голове) говорит о таких болезнях как отит, тонзиллит, синусит и др.
    • Нарушения в мочеполовой системе (боли во время полового акта или мочеиспускания, выделения непонятного характера) наряду с лимфаденопатией в зоне паха свидетельствуют о появлении инфекции урогенитального характера.

    Лечение лимфаденопатии

    Как только будут проведены все необходимые диагностические процедуры (осмотр, анализы) ипоставлен соответствующий диагноз, необходимо начинать лечение. Оно напрямую зависит от причины изменения лимфатических узлов:

    • При инфекционном процессе – антибактериальная либо лечение, направленное на борьбу с вирусами;
    • При наличии онкологии – курс радио- и химиотерапии в соответствующем медицинском отделении онкологии или гематологии.

    Подмышечный лимфаденит

    Эта болезнь начинает развиваться с покраснения кожи, покрывающей пораженный лимфатический узел. Он опухает и становится болезненным на ощупь. Больной начинает испытывать дискомфорт при движении руки и болевые ощущения, которые иногда становятся очень сильными. Кроме того, на фоне активности воспалительного процесса начинает систематически болеть голова, резко ухудшается аппетит и общее самочувствие, часто больного тошнит и наблюдается повышение температуры.

    Зачастую лимфаденит развивается на фоне таких болезней как ангина, респираторныеинфекции, вирус гриппа и т. д. Гнойный лимфаденит свидетельствует о большой опасности для здоровья – резко ухудшается состояние, начинаются приступы лихорадки, возможны даже судороги. В таком случае нужна неотложная медицинская помощь.

    Воспаление молочных желез – мастопатия также сопровождается подмышечным лимфаденитом. Она бывает у женщин в репродуктивном возрасте и протекает очень болезненно.

    Наиболее опасно воспаление лимфатических узлов подмышками на фоне развития онкологии. В этом случае лимфаденит – физиологическая реакция организма на опухоль (в легких, гортани, молочных железах). Если болезнь не была вовремя диагностирована и имеет 3 или 4 стадию, лимфоузлы подмышками становятся местом проявления метастаз из таких органов, как печень, желудок, кишечник.

    Не нужно путать лимфаденит с гидраденитом (воспалением потовых желез) и фурункулезом (воспалением волосяной луковицы). Возбудителями этих заболеваний являются такие бактерии как стрептококки и стафилококки.

    Как лечат увеличенные лимфоузлы под мышкой?

    Лечение воспаления лимфоузлов начинают с выявления причины развития патологического процесса. Если имеется гнойный процесс, назначают хирургическое вмешательство, которое очищает очаг воспаления от инфекции.

    Антибактериальное лечение увеличенных лимфоузлов подмышками занимает длительное время. Ели на фоне лимфаденита проявляются вирусные патологии, применяют иммуномодулирующую терапию:

    1. 10 капель четыре раза в сутки – настойки из эхинацеи и элеутерококка;
    2. 1 большая ложка – очищенное масло подсолнечника;
    3. Иммунал в таблетках (согласно инструкции).

    Для лечения воспаления лимфоузлов подмышками применяют такие процедуры, как электрофорез, ультразвук, компрессы и кремы с противовоспалительным эффектом (хотя они часто вызывают онемение кожи). Чтобы устранить красноту с поверхности кожи в зоне подмышек, используют мази троксевазин и гепарин.

    Воспалительные процессы в лимфатических узлах, вызванные онкологическим заболеванием, лечат при помощи курсов химической терапии, однако такой метод приносит лишь временный эффект улучшения.

    Народные методы лечения лимфоузлов подмышками

    Наряду с медицинскими методиками лечения воспаления лимфатических узлов в области подмышек широко применяется лечение народными средствами. Среди них наиболее известны такие способы как:

    • Эхинацея – природный антисептик. Она помогает снять воспаление в зоне подмышек. Курс лечения – от 10 дней, принимать разведенный в воде раствор (половину чайной ложки начетверть стакана кипяченой воды).
    • Сироп, приготовленный из эхинацеи делают так: в 300 мл закипевшей воды положить половину высушенного корня и держать на огне примерно 20 минут. Сразу после того как отвар остынет, он готов к применению: по 1 чайной ложке трижды в сутки после приема пищи.
    • В комплексе с медицинским лечением можно использовать травяные отвары из шалфея, зверобоя или ромашки. Кроме того, употребление в пищу цитрусовых и свежей капусты помогает организму быстрее бороться с воспалением, так как в этих продуктах очень много витамина С.

    К сожалению, профилактики болезней, связанных с увеличением и воспалением лимфатических узлов, нет. Однако, не следует забывать универсальные советы: заботиться о своем здоровье, следить за изменениями в организме, своевременно обращаться за медицинской помощью, вести здоровый образ жизни.

    Что делать, если воспалился лимфоузел на шее, за ухом, подмышками? Лимфоузел воспалился: первая помощь в домашних условиях

    Лимфоузел – это своеобразный перевалочный пункт лимфы, где из жидкости организма отфильтровываются и выводятся инородные тела и вредные вещества.

    Таким образом, лимфатическая система – важная часть системы, отвечающая за иммунитет и защищающая организм от различных инфекций.

    Помимо лимфатических узлов, в ее структуру входят лимфососуды, селезенка, тимус (вилочковая железа) и миндалины.

    Воспаление является сигналом чрезмерной работы лимфатического узла и быстрого роста количества белых кровяных телец, а сам воспалительный процесс носит название лимфаденита – он может быть негнойным и гнойным.

    Последний является более опасным, так как без своевременного лечения воспаление может распространиться на весь организм.

    Кроме того, лимфаденит бывает острым (длится до двух недель) и хроническим (длится более месяца).

    Во время обследования врачи обычно ощупывают лимфоузлы, так как их увеличенное состояние сигнализирует о наличии инфекции или даже ракового образования в организме.

    Симптомы воспаления лимфоузла на шее (лимфаденита)

    Зачастую воспаление лимфатических узлов сопровождается другими признаками заболевания:

    • Болезненные ощущения при прикосновении к воспаленному лимфоузлу, при гнойном лимфадените сильная постоянная и пульсирующая боль.

    • Покраснения на коже.

    • Озноб, повышенная температура.

    • Бледность кожного покрова.

    Если лимфоузел незначительно увеличился в размерах, однако это не сопровождается болезненными ощущениями и другими симптомами – это признак, что этот лимфатический узел работает активнее остальных. В данной ситуации особенно беспокоиться не нужно, достаточно направить силы на укрепление иммунной системы. Но если воспаление не проходит длительное время, нужно обязательно показаться врачу.

    Иногда могут воспалиться сразу несколько лимфоузлов, что сигнализирует об активном инфекционном процессе в организме. В таком случае необходимо как можно скорее обратиться к врачу, так как заболевание может быть очень серьезным.

    Что делать, если воспалился лимфоузел на шее

    Причины воспаления шейного лимфатического узла могут быть различны:

    2. Заболевания горла и ротовой полости (ангина, острый фарингит и др.).

    3. Инфекционные заболевания (токсоплазмоз, герпес, краснуха и др.).

    4. Ушные и кожные болезни.

    5. Зубные абсцессы, воспаление десен.

    6. Рак гортани, рак слизистой рта, рак языка.

    7. Рак щитовидной железы.

    Так как воспаление лимфатического узла может сигнализировать о серьезной инфекции и даже онкологических процессах в организме, необходимо в обязательном порядке обратиться к врачу и следовать его рекомендациям в лечении. Обычно оно заключается в устранении первоисточника заболевания, приеме антибиотиков, обезболивающих и противомикробных препаратов, посещения физиотерапевтических процедур. В случае гнойного лимфаденита требуется хирургическое вмешательство.

    Наряду с предписанными врачом действиями рекомендуется:

    • Растворить соду и соль в горячей воде, остудить до приемлемой температуры и полоскать этим раствором горло.

    • Также можно использовать для полоскания горла настои эхинацеи, ромашки, календулы, шалфея, мяты.

    • Ежедневно выпивать столовую ложку свежего сока алоэ.

    • Мягко массировать лимфоузлы с эфирными маслами эвкалипта, чайного дерева или лаванды.

    • Употреблять бактерицидные продукты, такие как лук, лимон, чеснок и др.

    • Ни в коем случае нельзя нагревать воспаленный участок, принимать горячие ванны, посещать баню или сауну, так как это приведет к осложнениям и нагноению.

    Что делать, если воспалился лимфоузел за ухом

    Привести к увеличению лимфатического узла за ушами могут:

    2. Ушные воспалительные процессы (отит, неврит слухового нерва, фурункулез наружного слухового прохода).

    3. Грибковые инфекции.

    4. Реже – заболевания ротовой полости и горла.

    Как и в предыдущем случае, если воспалился лимфоузел за ухом, необходимо обратиться к врачу, чтобы идентифицировать причину заболевания, а затем приступать к его лечению в соответствие с поставленным диагнозом. Можно предпринимать дополнительные меры для ускорения выздоровления и облегчения боли, такие как легкое массирование с эфирными маслами, добавление в рацион продуктов, укрепляющих иммунитет. Запрещается применение тепловых процедур.

    Что делать, если воспалился лимфоузел подмышками

    Воспаление лимфатического узла подмышками может предупреждать о следующих проблемах:

    1. Воспаление волосяного фолликула вследствие закупорки пор.

    2. Аллергия на используемые косметические средства, такие как дезодорант, гель для душа, увлажняющее молочко для тела и др.

    3. Повреждения кожного покрова, например, царапины, куда из-за отсутствия своевременной обработки попала инфекция.

    4. Инфекционный процесс в близлежащих органах.

    6. Инфекции дыхательных путей.

    7. Рак молочной железы.

    Если воспалился лимфоузел подмышками, в первую очередь необходимо отказаться от использования косметических средств, наносимых на данную область. Во-первых, они могут закупоривать поры – в принципе, на этом основывается действие большинства дезодорантов и пудр для тела. Во-вторых, если вы не пользовались ранее продукцией этой фирмы или косметикой с каким-то определенным экстрактом, воспаление может быть вызвано аллергической реакцией.

    Важно сразу обратиться к врачу, так как только специалист может поставить точный диагноз и, возможно, идентифицировать на ранней стадии такое опасное заболевание, как рак. Далее можно следовать уже описанным выше рекомендациям, чтобы облегчить болезненные ощущения и помочь организму скорее остановить воспалительный процесс: мягко массировать воспаленный участок с применением масел, употреблять в пищу бактерицидные продукты. Ни в коем случае нельзя нагревать воспаленный участок, применяя теплые компрессы, принимая горячую ванну или посещая баню.

    Профилактика – лучшее лечение воспалений лимфоузлов

    Чтобы не воспалился лимфоузел, необходимо следовать тем же профилактическим мерам, какие предписываются во избежание инфекционных заболеваний.

    В первую очередь – соблюдать личную гигиену, регулярно мыть руки и остальные части тела. При этом выбирайте проверенные косметические средства, на которые у вас не может быть аллергии. Старайтесь по минимуму использовать дезодоранты и всегда смывайте их остатки перед сном, чтобы не вызвать закупорку пор.

    Здоровье организма и сильный иммунитет во многом зависят от питания человека и состояния его пищеварительной системы. Составляйте свой рацион грамотно, чтобы в него входили все необходимые витамины и минералы, клетчатка. В периоды, когда вероятность подхватить инфекционные заболевания наиболее велика, принимайте витаминно-минеральные комплексы. Во время эпидемий можно принимать противовирусные препараты в профилактических целях.

    3. Гормональный баланс

    Одной из причин увеличения лимфатических узлов является фурункулез, который в свою очередь вызывается нарушением в гормональном балансе организма. Если у вас наблюдаются симптомы гормонального сбоя, необходимо обратиться к эндокринологу.

    Избегайте контакта с больными людьми, так как в первую очередь вирусные заболевания передаются от человека к человеку.

    5. Своевременная помощь

    Если вы чувствуете признаки простуды, ОРВИ или гриппа, немедленно начинайте лечение, а не надейтесь, что все пройдет само. Так вы можете только ухудшить ситуацию и запустить заболевание. Если на ранней стадии вылечить его не составило бы труда, позднее это может привести к различным осложнениям, таким как воспаление лимфоузлов.

    Частые причины возникновения воспаления в надключичных лимфоузлах

    По сосудам лимфатической системы через лимфоузлы протекает жидкость (синоним: пасока). Этот орган её очищает от «загрязнений» – аллергенов, обезвреженных иммунитетом болезнетворных агентов, прочего «мусора», собранного из близлежащих тканей. Затем чистая лимфа оттекает назад, а «отходы» выбрасываются в кровь, для дальнейшего вывода. Воспаление надключичных лимфоузлов (причин много) говорит о наличии инфекции в шее, голове, верхней части туловища.

    Почему возникает локализованный лимфаденит

    Увеличение органа в 90–95% случаев напрямую зависит от инфицирования организма каким-либо патогенным возбудителем. С возрастом воспаление органа над ключицей возникает чаще вследствие рака, чем по другим причинам.

    Ближе к шее, справа и слева в надключичных ямках, расположены одноименные узлы, которые входят в шейную группу. Они несут ту же барьерно-фильтрационную (очистительную) функцию, что и остальные органы лимфатической системы. При нормальной деятельности эндокринных желез, иммунной и лимфатической защите – у взрослых узлы на шее и рядом с ключицей никогда не пальпируются.

    Причины воспаления лимфоузла

    Независимо от локализации (места расположения) барьерно-фильтрационного органа, при первых симптомах – увеличение размеров или припухлость, покраснение, боль – следует обязательно проконсультироваться у доктора. Это ЛОР, терапевт, маммолог и эндокринолог, поскольку надключичный орган расположен рядом с такими зонами, и, скорее всего, причины болезни в одной из них. Специалист может направить к иммунологу, аллергологу, онкологу и другим врачам.

    Острые патологии

    Лейкемия, лимфома, СПИД, онко, сифилис, туберкулёз и другие смертельно опасные заболевания вызывают генерализованное увеличение лимфоузлов во всём теле либо локализованное. Биопсия, цитологическое исследование – окончательные анализы, после которых пациенту подтвердят отсутствие рака, если у докторов было подозрение онкопатологии.

    При одностороннем воспалении надключичного узла специалисты предполагают и раковую опухоль, которая, возможно, образовалась в груди или ЖКТ (желудочно-кишечный тракт), а к фильтрующему органу дошли её метастазы.

    Симптомы воспаления лимфоузла справа или слева:

    • искривление мышечной линии шеи или плеча (асимметрия);
    • припухлость овальной или круглой формы;
    • краснота, жар кожи с поражённой стороны;
    • болевые ощущения при движении шеи, плеча, глотании, надавливании на узел;
    • признаки простуды (температура, недомогание, прочее).

    К ним присоединяются (или предшествуют) признаки основной болезни, вызвавшей воспаление узла. Вышеописанные симптомы могут быть острого характера либо слабовыраженными. Это зависит от стадии развития лимфаденита (давности). Рак и СПИД протекают бессимптомно.

    Хронические болезни

    Болезни хронического характера, возникшие в связи с инфицированием бактерией либо грибком, также не вызывает острых симптомов воспаления узла, меняется только размер, нередко появляется дискомфорт в его области.

    Частые причины лимфаденита (воспаление узла) на шее:

    • ОРВИ, простуда, грипп;
    • ангина и прочие болезни горла, щитовидки (гипертиреоз);
    • инфекции в дыхательных путях;
    • патологии в животе, грудной клетке или молочных железах;
    • болезни в суставах и тканях туловища, плеча, предплечья;
    • укус, царапина, порез и так далее, рядом с его месторасположением;
    • аллергия;
    • опухоли.

    Вследствие злокачественных новообразований, узел может поразить меланома, нейробластома, семинома, саркома Капоши.

    • лимфоузел не болит при пальпации;
    • на ощупь он эластичный.

    Среди оставшихся 5–10% случаев обращений с воспалением лимфоузлов на шее считается переохлаждение (резкий перепад внешних температур), сквозняки. А также: снижение иммунитета (вследствие длительной или хронической болезни), нервный срыв, перенапряжение ЦНС либо стрессовая ситуация, авитаминоз, анемия, аллергия на лекарство.

    • нарушение обменных механизмов;
    • алкоголизм либо чрезмерное потребление спиртного.

    Лечение назначают только в конце обследования, сопоставления образа жизни пациента с возможными внешними, внутренними факторами, спровоцировавшими патологию. К врачу желательно обратиться в самом начале воспалительного процесса, пока лимфаденит на шее не стал прогрессировать. Тогда есть шанс выздороветь в течение 7–14 дней.

    Кроме травматических, инфекционных и онкологических заболеваний, виновником увеличения лимфоузла бывает реакция иммунной системы на внедрение в организм антигена. То есть: её защита «вырабатывает» другие пропорции клеток (макрофаги, лимфоциты) для борьбы с чужеродным агентом. Это означает, что первые симптомы любого заболевания – всего лишь несущественное увеличение одного или нескольких узлов.

    Региональный лимфаденит в результате царапины кожи над ключицей больной кошкой, проявляется через 2 недели после инкубационного периода.

    При диагностике требуется ПЦР-анализ и проба для посева патологического возбудителя – баканализ.

    Гнойный процесс

    Симптомы лимфаденита при инфекции:

    • увеличено несколько лимфоузлов из группы;
    • при пальпации он (они) мягкие, не спаянные;
    • нет внешних изменений кожи (обычный оттенок и плотность).

    Лечение занимает около 14–28 дней. Если нет тенденции к уменьшению его размеров, пациенту делают биопсию, гистологическое исследование.

    Симптомы острого (гнойного) лимфаденита:

    • узел быстро увеличивается;
    • резко поднимается общая температура;
    • кожа в области поражения красная, рыхлая, болезненная.

    Следующим этапом прогрессирования патологии считается воспаление прилегающих к узлу тканей. Затем начинается абсцесс с образованием свищей. Имея такие симптомы, пациента сразу госпитализируют в хирургическое отделение, лечение длиться более 3 недель.

    При воспалении даже одного лимфоузла, доктор обязательно пропальпирует все их места расположения. Ведь причины увеличения органа в одном месте, ещё не означает, что они находятся в смежных участках тела. Лечение (тактика, длительность) будет зависеть от найденной болезни или другого фактора.

    Воспаление лимфоузла у ребёнка

    Увеличение фильтрующего органа в организме детей врач диагностирует как болезнь только при дополнительных симптомах и причинах. До 5-летнего возраста у малышей лимфоузлы часто бывают крупнее, чем 0,5 мм. Это обусловлено адаптацией организма к окружающей среде в первые годы их жизни.

    Причины увеличения надключичных узлов у детей:

    • вследствие вакцинации;
    • инфекционные болезни (вирусные, бактериальные);
    • аллергия (реакция на паразитов, грибки, подобные агенты);
    • травма (повреждение целостности кожи в области ключицы);
    • ушиб лимфатического органа (случайный удар в его зону);
    • укол нестерильным инструментом;
    • царапина кошки (носителя инфекции);
    • другие факторы.

    В случае припухлости, увеличения или иного изменения лимфоузлов у ребёнка в любом месте – следует показать педиатру, чтобы своевременно диагностировать болезнь. Дети могут заразиться корью, краснухой, свинкой (паротит) от людей, а инфицированный клещ – передаст болезнь Лайма. Без лабораторных исследований и медицинского оборудования (УЗИ, флюорограф, и так далее), причины просто не найти, а, значит, – сложно назначить адекватное лечение.

    Кратко о терапии

    Надключичный лимфоузел обрабатывает жидкость (пасоку), текущую из тканей на голове, шее, в верхних отделах лёгких. Такое строение лимфосистемы облегчает врачу первичный поиск причины воспаления. Он целенаправленно назначает диагностику конкретно указанных зон.

    Лечение пациент проходит сразу, как только нашли причины, лежащие в этой части организма. К ним относится вирусное или бактериальное инфицирование ЛОР-органов, пневмония, бронхит, нарушение функционирования щитовидной железы и прочие патологии.

    • противовоспалительные лекарства;
    • антибактериальные препараты, включая антибиотики;
    • обезболивающие;
    • иммуномодулирующие или его стимулирующие;
    • поливитамины.

    Рекомендовано соблюдать постельный режим, выпивать достаточное количество воды, соков, травяных отваров (30–45 мл жидкости на каждый килограмм веса человека). Фитотерапию начинают с согласия врача, поскольку растительное сырьё может противоречить аптечным средствам. При срочном хирургическом вмешательстве лечение будет проходить по иной методике.

    Когда взрослый выздоровел, у него отсутствуют все симптомы, кроме большого размера лимфоузла (0,5–1,5 см), это считается нормой. Такая величина должна постепенно уменьшаться. Однако надо наблюдать, не растут ли другие узелки.

    Заключение

    Воспаление расположенного на шее, голове, рядом с ключицами (над ними и/или снизу), лимфоузла очень опасно для жизни. Если упустить момент и не начать своевременное обследование, лечение – лимфаденит даст осложнение в виде нагноения, флегмоны, абсцесса или сепсиса (бактериемии). Человек, игнорируя симптомы и отказываясь от похода к врачу, может дать время для разрастания и метастазирования раковой опухоли, в случае наличия подобной патологии.

    dr.Mirokov

    Комментарий читателя: