Лекарства при менопауза при жените: разновидности на

Методи за корекция и профилактика на хормонални нарушения при менопауза

Общопризнати в международната практика се считат:
Хормонална заместителна терапия (ХЗТ медикаментозно), въз основа на назначаване на лекарства при менопаузата на жените, които са разделени на:

  • Лекарства, съдържащи в състава само на естрогени;
  • Комбинирани препарати: в състава на прогестерон и естроген.
  • Естрогени в чист вид, назначени в случаите на оперативно отстраняване на матката; в други случаи лечението може да се проведе, въз основа на препарати за менопаузата при жените комбинираната (лекарства, които се базират на прогестерон и естроген, изпълняващи функции по опазване на ендометриума).

    Лечение на климакса фитоэстрогенами

    Хормонално лечение при менопауза при жените

    Противопоказан в случай на заболявания:

  • тромбофилией във всякакви форми;
  • заболявания на жлъчните пътища; нарушения в черния дроб и бъбреците;
  • сърдечно-съдови;
  • рак (рак на млечните жлези, матката, меланом);
  • когато матката и в ендометриозата на матката.
  • Доц. д-р Красимир Коев, д.м.: Най-често срещаният рак на окото е меланомът

    По-уязвими са хората със сини, сиви или зелени очи

    За причините, видовете, симптомите и лечението на рака на окото разговаряме с нашия редовен консултант доц. д-р Красимир Коев, д.м. – специалист по очни болести в МУ- София . Да припомним, че е завършил докторантура в МУ “Рене Декарт”, Париж, към Сорбоната и Националната очна болница във Франция “Кенз-Вент”. Повод за обсъждане на тази тема са зададени от наши читатели въпроси, свързани със злокачествените заболявания на окото.

    – Доц. Коев, нека започнем с въпроса какви фактори провокират възникването и развитието на раковите образувания на окото?
    – Различни фактори водят до развитие на злокачествени новообразувания на окото и неговите придатъци. По-съществените от тях са: генетична предизпозиция, възпалителни заболявания на окото и неговите придатъци, а също и радиация – била тя рентгенови лъчи или слънчева радиация. Искам да отбележа, че при хората със сини, сиви или зелени очи съществува по-голяма вероятност да развият меланом на окото. Ултравиолетовите лъчи (UV) увеличават риска от развитие на рак на окото.

    – Какви видове очни тумори могат да възникнат?
    – Наблюдават се следните видове тумори на очите и очните придатъци: меланома, карцином, ретинобластом, саркома, лимфом и др.

    – Можем ли да обсъдим поотделно всеки един от тези по-често срещани очни тумори?
    – Най-често срещаният рак на окото е меланомата, известен като очна меланома. По принцип, меланомът е вид рак, който се развива в клетките, отговорни за производството на пигмент. Искам да кажа, че това е най-често срещаният вид рак на окото при възрастни, но въпреки това като цяло очната меланома е рядкост. Тази диагноза е известна още като увеална меланома, тъй като обикновено се развива в увеята на очната ябълка.

    – Какво бихте могли да посочите като симптоми?
    – Първо да отбележа, че повечето меланоми се развиват в ириса на окото, в хориоидеята (средният слой на очната ябълка) и т.нар. цилиарно тяло (разположено между ириса и хориоидеята). Ако меланомът е разположен в ириса, се появява

    постоянно дразнене на очите,

    развива се вторична глаукома. Имайте предвид, че меланомът почти винаги се развива в рамките на пигментния слой на очната лигавица. По-рядко възниква в ириса. Меланомите в ириса обикновено растат бавно и като цяло не се разпространяват в други части на тялото.

    – Кое е характерното за другите две локализации – на цилиарното тяло и хориоидеята?
    – Първо, откриването на тумори на цилиарното тяло и хориоидеята създава някои затруднения, изискващи използването на специална допълнителна апаратура за диагностика. Второ, меланомът често засяга хориоидеята, но първите симптоми в този случай могат напълно да отсъстват. Безпокойството на пациента се проявява само след намаляване на зрителната острота и влошаване на периферното зрение.

    – Това заболяване дава ли метастази?
    – Меланомът е често срещано злокачествено заболяване и се характеризира с бърза прогресия и метастази в други органи. Те могат да се появят след няколко години, особено в черния дроб. По тази причина първоначалните тестове могат и трябва да включват ултразвуково изследване на черния дроб.

    – И какво се предприема като лечение в такива случаи?
    – Преди години в такива случаи са отстранявали цялото око. Но ако меланомът е с малък размер и не предизвиква особени проблеми, се препоръчва запазване на окото колкото може по-дълго време. В тази ситуация може да се прибегне до местно лечение с помощта на лазер, радиотерапия и криохирургични методи. Ако обаче се появи болезненост в очите; ако се

    повишава вътреочното налягане

    или се наблюдават признаци на прогресиране на тумора, тогава наистина се налага отстраняване на цялото око.

    – Доц. Коев, да продължим със следващия вид очен тумор – карциномът. Какво е характерното за него?
    – Карциномът е най-честият злокачествен тумор на придатъците на окото (45 от 65 на сто от всички случаи). Най-често заболяването засяга жените след петдесет години. Наблюдаваме базално-клетъчен и плоско-клетъчен карцином. Базално-клетъчният рак на окото най-често засяга вътрешния ъгъл на окото и/или долния клепач. В случая на забавено лечение от специалист, болестта прогресира много бързо. Този вид карцином има две форми: улцерозна и нодуларна. Плоско-клетъчният рак на окото е по-малко опасен за живота на пациента, като рядко провокира поява на метастази. В повечето случаи туморът се развива в граничната зона на епидермиса и лигавицата на долния клепач и/или вътрешния ъгъл на окото. Първоначално по кожата на клепачите се появява малко уплътнение (има възлова и пептична форма), което започва да кърви, когато се опитате да го премахнете. В някои случаи туморът може да се разпространи и придобие голям размер, като напредва към кожата на бузата и конюнктивата. Този вид карцином може да даде метастази на маточната шийка и в т.нар. субмандибуларни лимфни възли.

    – Стигнахме до ретинобластома. Какво трябва да знаят хората за този вид очен тумор?
    – Злокачественото новообразувание на ретината се нарича ретинобластом. Той се среща предимно в детска възраст, най-вече в периода между две и четири години. Но не е изключено да възникне още през първите месеци от живота на детето. Честотата му е 1:16 000 новородени. Ретинобластомът води началото си от фоторецепторите на ретината. Обикновено

    първият симптом, който се забелязва, е бялата зеница – т.нар. амавротично котешко око.

    По-късно се развива кривогледство, сълзотечение, зачервяване на окото, екзофталм, разширени зеници, вторична глаукома, страбизъм. Ретинобластомът има тенденция да бъде наследен. Причинява се от генетична мутация, която започва в ретината. Нервните клетки започват да растат и да се размножават, а след това обикновено се разпространяват в окото и в други части на тялото.

    – За кои други видове очен рак ще ни разкажете?
    – Някои слабо разпространени видове рак също могат първично да се развият в очната кухина. Саркомът например се развива главно в орбитата на окото. За основен симптом на това заболяване се счита т.нар. екзофталма, т.е. изпъкване на очната ябълка. Образуванието се увеличава бързо в кратък период от време. Пациентът е с нарушена подвижност на очната ябълка, има болка и усещане за пълнота, постепенно атрофира зрителният нерв, а клепачите набъбват. Има няколко разновидности: хондросарком; фибросарком; рабдомиосарком; тумор на нервите, наречен глиом, и др. Друг вид тумор е този на клетките, циркулиращи в кръвта. Те обикновено се откриват в лимфните жлези и този вид рак се нарича лимфом. Основният вътреочен лимфом е вид рак, който засяга белите кръвни клетки в организма – лимфоцитите, разположени по цялото тяло.

    Лимфомът може да започне от други органи –

    белите дробове, стомаха и по-рядко – от очите. По принцип двата основни вида лимфом са болест на Ходжкин и Неходжкинов лимфом. Повечето хора, заболели от вътреочен лимфом, са в напреднала възраст или имат нарушения, които отслабват имунната система, например СПИН. Вътреочният лимфом често съпътства лимфома на мозъка. Накрая ще посоча още един очен тумор – рак на слъзната жлеза. Той се проявява с неприятни усещания в орбитата и силен оток на клепачите. В по-късни стадии на болестта се наблюдава изместване на очната ябълка с ограничаване на мобилността й.

    – Доц. Коев, в какво се изразяват диагностиката и лечението на злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци?
    – За диагностиката на злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци се използват офталмоскопия, ехография, флуоресцентна ангиография, КАТ, ЯМР, рентгенография и лабораторни изследвания.

    Следят се нивата на чернодробните ензими ASAT и ALAT, които могат да дадат информация за наличие на метастази в черния дроб. Лечението на злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци зависи от вида на злокачествения процес, от локализацията му и от тъканта, от която се е развил. Терапията е комплексна – оперативно лечение, лъчетерапия, химиотерапия, имунотерапия, криотерапия.

    – А каква е прогнозата, благоприятна ли е?
    – Прогнозата на злокачествените новообразувания на окото и неговите придатъци зависи от локализацията, хистологичния вариант и стадия на процеса.

    Разновидности меланом

    Миниатюрният шнауцер, известен и като шнауцер – джудже и цвергшнауцер, е ниска и набита, енергична немска порода, която води началото си от 15 век. Тези кучета са били използвани за да унищожават плъхове и други вредители в немските ферми в продължение на много векове. Също така били обичани домашни любимци в семейството, като тази им роля продължава и до днес. За разлика от повечето други териери, Мини шнауцерът не е познат като бойно куче, но със сигурност ще се застъпи за себе си, ако е необходимо. Това е най-популярната от трите породи шнауцер (другите са Стандартен или Среден и Голям или Гигантски). Не сменят козина и се смятат за хипоалергични, което ги прави добър избор за хора с алергии или астма. Актьорите Мери Тейлър Мур, Бил Козби и Брус Лий са притежавали Мини шнауцери. Приет е от Американския киноложки клуб като отделна порода през 1933 година като член на групата на териерите.

    Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см. при холката. Няма стандарт за теглото при тази порода, но едно женско куче в зряла възраст с височина 33 см. тежи около 6-6.5 кг. Твърдата им, двойна козина, обилни мустаци и козина по краката изискват чест грууминг и трябва да се подстригват няколко пъти през годината. Мини шнауцерът има най-гъстите вежди, най-мъхестите мустаци и най-косматата брада от всичките си роднини. Много собственици предпочитат да ги държат с къса козина, за по-лесна поддръжка. Допустимите цветове включват сол и пипер (сиво), черно и сребърно и чисто черно. Ушите на Шнауцера могат да бъдат купирани или оставени естествено според американските стандарти, а опашката обикновено е подрязана.

    Мини шнауцерът е събрал много характер в малките си размери. Подобно на други породи териери смятат, че те командват и поемат толкова внимание, колкото максимално могат. Те са здрави малки топки жилавост, които не обичат нищо повече от това да бягат и играят навън с хората, които обичат. Обичат да правят пакости. Изключително умни са и ще използват интелекта си, за да правят неща като да отварят шкафове или килери, за да се добират до храна, играчки, или любимите ви обувки. Разбират се добре с други домашни любимци – може да подгонят котката ви, което естествено ще е за собствено забавление, но не са опасност за други домашни любимци. Мини шнауцерите са страхотен домашен любимец за семейства с активен начин на живот, и са добър избор за хора, които ще си взимат куче за първи път.

    Изисквания за активност

    Мини шнауцерите са подходящи кучета за живеене в града или селата. Имат нужда от всекидневни разходки и време за тичане всяка седмица, но ще бъдат също толкова щастливи да живеят в апартамент както и ако живеят в къща с двор. Дворът винаги трябва да бъде ограден, защото тези териери ще „излетят“ веднага, ако зърнат котка, заек , птица или катерица.

    Шнауцерите лесно се обучават, тъй като са интелигентни и искат да използват умовете си. Те са много независими и упорити обаче, така че това може да бъде предизвикателство и никога не трябва да бъде извършвано от лековерен човек в къщата. Не обичат да им се казва какво да правят и искат да заповядват по всяко време. Обучението следва да се провежда по спокоен и настоятелен начин, а уроците трябва да започнат още докато са малки. Могат да се мотивират с храна и положително насърчаване, а сесиите трябва да са кратки и с разнообразни дейности, тъй като повторенията могат да ги отегчат.

    След като е установено лидерство и основно подчинение, Мини шнауцерът ви трябва да премине към разширено обучение, което може да включва аджилити или проследяване.

    Мини шнауцерите са териери и имат всички утвърдени черти на териерите: прекомерно лаене, копаене, преследват всичко което им хване окото, застават срещу големи кучета, подозрителни са към непознати и си вярват, че са по-големи отколкото всъщност са. Ключът към отглеждането на послушен и възпитан шнауцер е в създаването на граници, дългото им социализиране, и поддържането на подходящ режим на упражнения.

    Лаенето е черта, която не може да бъде превъзпитана в Мини шнауцера. Те са бдителни кучета пазачи, които ще алармират преждевременно и често, че нещо приближава. Научете шнауцера да се подчинява на команди, за да спре да лае, така ще запазите тъпанчетата си, тъй като лаенето му може да бъде доста пронизително.

    Тези кучета не са подходящи за домове с малки деца. Шнауцерите се радват на компанията на по-големи деца, но малките деца могат да им дойдат в повече. Малките деца не разбират, че кучетата имат граници и могат да бъдат леко щракнати със зъби, а дори и ухапани.

    Мини шнауцерите са дребни, но яки и широкоплещести кучета. Имат отличителната брада на шнауцера и твърда козина. Гъстите им вежди и острото изражение на малките им хлътнали очи ги правят да изглеждат нацупени понякога. Ушите, високо поставени върху черепа, могат да са или да не са купирани. Когато не са купирани, ушите са малки и с V -образна форма. Главата е с правоъгълна форма, муцуната е силна и тъпа, и е с отличителната за шнауцера брада. Държат опашката високо, която обикновено е подрязана, и я носят изправена.

    Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см.и е съразмерно квадратен. Обикновено тежи между 5 и 9 килограма.

    Козина и разцветки

    Тази порода е с двойна козина, която се състои от гъст, мек подкосъм и твърд горен пласт. Подходяща е за хора, които страдат от алергии и астма, или за хора, които не одобряват кучешка козина из къщи. Козината е чисто черна, сол и пипер, черна и сребриста, или бяла. Чисто белите Мини шнауцери не могат да бъдат показвани по изложбите на Американския киноложки клуб, но това не оказва влияние върху здравето и темперамента им.

    Нужда от грууминг

    За да изглеждат красиви, Мини шнауцерите имат нужда да бъдат подстригвани на всеки 5 до 8 седмици. Много собственици предпочитат да използват услугите на професионални фризьори, тъй като правилното подстригване на шнауцер може да се окаже сложно. Изложбените кучета трябва да бъдат подстригвани на ръка, който процес отнема време и е ненужно за кучета, които няма да бъдат показвани. Важно е да четкате шнауцера от два до три дни седмично за да предотвратите сплъстяване. Причината, поради която тази порода не сменя козина е, защото подкосъмът се заплита в горния пласт козина, затова мъртвата козина трябва да се изчетка, за да се премахне. Измивайте брадата на кучето след хранене, за да отстраните храната, да избегнете заплитане, да го поддържате в добър вид и да мирише на чисто.

    Проверявайте ушите на Мини шнауцера редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.

    Мини шнауцера произхожда от малко по-големия Стандартен/ Среден шнауцер и се смята, че включва и Афенпинчер и Пудел в произхода си. Някои автори смятат, че Миниатюрните пинчери, Грубокосместите фокс териери и Цвергшпицовете също може да са допринесли за кръстоската. Докато картините навеждат на мисълта, че Мини шнауцерите водят началото си от 1400-те години, те не са признати като отделна порода до късните години на 1800-те. На Георг Риел и Хайнрих Шот, и двамата – любители на шнауцерите и афенпинчерите, се приписва миниатюризирането на шнауцера чрез кръстосване и лайн-брийдинг на най-дребните кученца от котилата на шнауцери. През 1888 година е вписан първия Мини шнауцер в Немската родословна книга. Породата за първи път се появява на кучешка изложба през 1899 година. Мини шнауцерите са били развъждани в Северна Америка от приблизително 1924 година и ставали все по-известни. Американският клуб на грубокосместият пинчер бил сформиран през 1925 година, обхващайки и Миниатюрния и Стандартния шнауцери. Породата е преместена в групата на териерите и преименувана на „Шнауцер“ през 1926 година. През 1927 година, породата е разделена на две разновидности: Миниатюрен шнауцер и Стандартен шнауцер. През 1933 година, Американският клуб на шнауцерите е разделен на Американски клуб на Стандартния шнауцер и Американски клуб на Миниатюрния шнауцер, като двете породи се конкурират в АКК в групата на териерите. Стандартният шнауцер е преместен в групата: Работещи през 1945 година.

    Мини шнауцерът е израснал като фермерско куче, с особена наклонност като мишеловец. Чувства се еднакво добре и в селски и в градски условия, а малкият му ръст го прави изключително подходящ за живеене в апартамент и градска среда. Днес Мини шнауцерът главно е харизматичен другар: весел по природа и напълно отдаден на стопаните си. Породата е отлична и като куче пазач, с остър слух и пронизително лаене. Те са високоинтелигентни, покорни и се поддават на обучение.

    Мини шнауцерът е дълголетна порода, със средна продължителност на живота от 14 до 15 години. Здравните проблеми при породата могат да включват алергии, невронна Canine Ceroid Lipofuscinosis, болест на Кушинг (хиперадренокортицизъм), диабет, епилепсия, вроден идиопатичен megaesophagus, хеморагичен гастроентерит, миотония, панкреатит, patent ductus arteriosus, белодробна стеноза, endocardiosis, portosystemic shunts, сух кератоконюнктивит („сухо око“), луксация на лещата на окото, катаракта, прогресивна атрофия на ретината, бъбречна дисплазия, дисплазия на ретината, хиперлипидемия, меланом, кожен кучешки хистиоцитом, синдром на ергенската пъпка при шнауцера, припадъци, уролитиаза и крипторхидизъм.

    dr.Mirokov

    Комментарий читателя: